Диляна Денчева

Не е никакъв novum, че преводният процес има две основни страни: разпознаване на трансланда и намиране на подходящ транслат (по терминологията на А. Богуславски). Особени трудности създават езиковите единици, които са резултат от семантична деривация като метафорите и фразеологизмите, голяма част от които са генетични метафори.

Общоизвестен факт е също, че има цели метафорични пластове, които са сравнително стабилни и сходни, ако не и еднакви в различните езици. Такива са ориентационните метафори с концептосфера ПОСОКА (горе, долу, напред, назад), напр. издигам се (служебно), пропадам (морално), изоставам (в развитието си) и под., множество структурни метафори (ЛЕЙКЪФ, ДЖОНСЪН, 2003) от типа ПАРИТЕ СА ТЕЧНОСТ, ЖИВОТЪТ Е ПЪТУВАНЕ и др. Изследване, посветено на превода на концепта ВЪЗРАСТ доказа пълна идентичност на концептуализацията в три близкородствени езици – български, руски и полски, напр. ВЪЗРАСТТА Е ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, ВЪЗРАСТТА Е ГОДИШНО ВРЕМЕ, ВЪЗРАСТТА Е РАСТЕНИЕ (ДЕНЧЕВА, 2022). Конвенционални за множество езици са инвективите с метафоричен носител животно (свиня) или екскремент (лайно) и под. Извън тях обаче има цели необятни „залежи” от метафори, които не попадат в никаква структурна рамка (т. нар. one shot metaphors) или попадат в структурна рамка, специфична само за дадения език, каквато например е групата на тестените изделия в българския език, срв. тутманик, тиквеник, кифла. Това е напълно естествено, тъй като историческата съдба на всеки език предполага възникването на специфични стереотипи или конотации, които могат да залегнат в метафоричното значение. Допълнително метафоричното разнообразие се подхранва от индивидуални асоциации, служещи за основа на метафорите от типа one shot (ръб, дръвник), които впоследствие се разпространяват в цялото общество. Именно този нееднороден метафорогенен потенциал на различните езици е източник на сериозни трудности пред преводача.

В настоящия текст изследователският фокус пада само върху конвенционалните метафори. Причината за това се корени в дълбоките принципни различия между тях и художествените метафори. Художествената метафора изправя адресата си пред „енигмата на разбирането” (КРОНФЕЛД, 1980–1981, c. 15, 22), тя е отражение на индивидуални асоциации и възприятия, в поетичните текстове често е плод на дълбоките емоционални преживявания на автора си и неговите халюциногенни (в добрия смисъл на думата) свързвания на образи, смисли и конотации (И дялай слънце с пръсти овъглени -/да дойдат нивите да свалят шапки/ и да си идат, и да не изстинат. „Трявна” , Б. Иванов).

Не така стоят нещата при конвенционалната метафора. Различието ѝ с художествената метафора се съдържа в самото ѝ название – тя функионира в рамките на езиковата конвенция, на езиковия навик и е вкоренена в него до такава степен, че дори понякога бива отбелязвана в речниците. Конвенционалната метафора е шифрограма, ключът към която се държи както от адресанта, така и от адресата и дешифрирането ѝ е кратък и автоматизиран процес. При нея комуникативната пътека е къса и утъпкана именно за да може бързо и лесно да достигне до съзнанието на адресата. Не такава обаче е комуникативната пътека на художествената метафора – нейното съзнателно изграждане дори може да се постави под съмнение, защото поетичният езиков акт има съвсем други цели. Той е дълбоко импресивен и едновременно с това експресивен – отразява дълбоките преживявания на поета, обличайки ги в словесен знак, след което ги споделя и поднася на читателя. Високохудожествените поетични текстове дори не винаги търсят съпричастността на читателя към авторовите емоции, понякога поетът не толкова се стреми да бъда разбран, колкото да бъде изразен. Комуникативната пътека на художествената метафора има начало и то се поставя с отправянето на поетичното послание, но краят ѝ е специфичен, тъй като интерпретацията и дешифрирането на една художествена метафора могат да бъдат толкова на брой, колкото са нейните адресати. При нея всичко е субективно, няма „правилна” интерпретация и дешифрирането може въобще да не се осъществи. Образно казано, комуникативната пътека на художествената метафора може да отведе адресата до различни крайни точки или да не го отведе доникъде, тоест, да се окаже безкрайна.

Би могло да се постулира, че в преобладаващата си част художествената метафора изпълнява предимно поетични функции, докато конвенционалната преследва по-скоро реторични цели, без разбира се, твърдението да се абсолютизира. Например цялата метафорична репрезентация на концепта ВЪЗРАСТ в романа „Евгени Онегин” се извършва с помощта на силно конвенционализирани метафори, речниково засвидетелствани, които в никакъв случай не обезцветяват поетичното послание:

Он мне единой посвятил / рассвет печальный жизни бурной.

Тогда роман на старый лад / Займет веселый мой закат.

Зората (на нещо) и залезът (на живота) са силно утвърдени в езиковия навик, като втората метафора дори е упомената от Аристотел.

Използването на авторски, оказионални метафори за реторични цели също може да бъде успешно, напр.

Историческият компромис може да се превърне в историческа дефекация (Н. Хаджигенов);

Бюджетът трябва да има тлъстинка (Б. Борисов);

Има още месо за рязане [от бюджета] (Мика Зайкова);

Предлагат ни се екскременти в целофан (Кольо Колев),

но може да бъде и опасно, защото е възможно да доведе до неразбиране от страна на получателите на посланието. Както вече споменах, ключът към художествената, авторска метафора се държи само от автора ѝ, а разбирането ѝ от адресатите е оставено на тяхното въображение. Такива са метафорите на Н. Хаджигенов и Хр. Иванов:

Мая Манолова е крива щанга и

ИТН са черна кутия (повече по темата вж. ДЕНЧЕВА, 2021).

От тези специфики в естеството на двата типа метафори произтичат и спецификите на превода им. Уникалният образ, формиран при художествената метафора, би следвало да се възпроизведе при превода ѝ, за да постави на потребителя нелека задача: да напрегне сетивата си, да проникне в света на поета и да се слее с неговата картина. (Разбира се подобно правило или препоръка не е релевантно за превода на поезия, тъй като в класическия стих версификативните изисквания могат да блокират употребата на подходящия транслат. Например парокситоничното ударение прави ямбичната стъпка неприложима за полския език, освен ако стихът не завършва на едносрична дума, което силно ограничава избора на адекватен преводен еквивалент).

Следващите примери илюстрират интерпретативната задача, пред която се изправя адресатът на художествени метафори; те съзнателно са подбрани да представят метафори с еднакви метафорични носители, които обаче не носят еднакви поетични внушения и изискват интелектуални усилия от страна на читателя:

Обичам те зарад вимето на тревата ти. („Вятър иде и аз те обичам”, Б. Иванов)

Клененочек маленький матке зеленое вымя сосет. (С. Есенин)

Или:

... по дъното се местят разни камъчета / да гладят по-добре корема на водата. („И нататък от земята”, Б. Иванов)

Stu mężczyzn materializuje się na powrót. Wychodzą z gorącego brzucha mgły. („Mury Hebronu”, A. Stasiuk)

Обратно – при превода на конвенционална метафора би следвало да се цели оставане в полето на езиковия навик, за да се запази дължината и утъпкаността на комуникативната пътека. Тоест преводният текст би следвало да осигури на потребителя си същата автоматизираност и сигурност при прочита, каквито са залегн али в оригиналния текст. Безпогрешното и еднозначно дешифриране на метафората и запазването на семантичния и конотативния ѝ пълнеж са по-важни от самия изходен образ (source image). Естествено, когато в езика на превода съществува метафора с идентичен изходен образ, степен на конвенционализация и конотативен заряд, то тя е неизбежният транслат. Следващите три примера от романа „Мартин Идън” (в превод на Александър Бояджиев) илюстрират:

а) Превод на художествена метафора със запазване на изходния образ в езика на превода (фрагментът e много ценен, защото съдържа и пример за конвенционална метафора – chimney, преведена адекватно също с конвенционална метафора с идентичен изходен образ – комин):

You smoke more than enough as it is […]. You are a chimney, a living volcano, a perambulating smoke-stack …

Вие и сега пушите твърде много [...]. Мили Мартин, вие сте истински комин, жив вулкан, подвижен димоход...

б) Превод на конвенционална метафора с конвенционална метафора , изградена на базата на същия изходен образ:

You surely don’t pronounce such heresies in the University of California?

Сигурно не поднасяте подобна ерес в Калифорнийския университет?

в) Превод на конвенционална метафора с конвенционална, но с друг изходен образ:

She had sat two lecture courses under Professor Caldwell

and looked up to him as the living repository of all knowledge.

Тя бе слушала два цикъла лекции при професор Колдуел и го считаше за жива енциклопедия на всички знания.

Този проблем – за системността в механизмите на превод на видовете метафори, обособени в зависимост от разположението им върху оста на езиковия навик е доста слабо проучен и се нуждае от самостоятелно изследване, основано на обемна емпирична база от успешни преводачески решения.

Във фокуса на настоящия текст обаче стои не толкова преводът, колкото проблемът с разпознаването на метафората, който е не по-малко съществен. На първо място застава идентифицирането ѝ изобщо като такава, а на второ – идентифицирането на правилното ѝ значение. Защото, както вече споменах, при конвенционалната метафора субективната интерпретация е недопустима и нейното конкретно, стабилизирано, общоизвестно и възпроизводимо значение трябва да бъде идентифицирано.

Особени трудности в това отношение създава разговорният език, тъй като в него метафориката е както много активна, така и много динамична. Именно в разговорния пласт най-ярко са експлицирани различията в метафорогенния потенциал на отделните езици. За онагледяването на асиметриите в метафорогенните способности на езиците използвам примери от полския и българския език, които са обособени в няколко групи.

1. Лексеми с метафорични значения само в единия от двата езика

С богат метафоротворен потенциал в полския език се характеризира лексемата pasztet (бълг. пастет). Miejski słownik slangu i mowy potocznej дава следните определения:

- некрасив човек, най-често момиче;

- пълен човек със занемарен външен вид;

- проблеми, бъркотия

В българския език до момента не са регистрирани никакви конвенционални метафори с метафоричен носител пастет.

С метафорично богатство в полския език се отличава и лексемата marchewa, за разлика от българската морков, която е метафорично непродуктивна:

- човек с рижи коси;

- въглен на цигара, който се появява при много бързо дърпане;

- човек с характерен торс с много широки рамене, който силно се стеснява надолу;

- в затворническия жаргон: кърпа или дреха, навити на руло, които се използват за нанасяне на побой.

2. Лексеми с метафорични значения и в двата езика, но без съвпадения:

Такава е лексемата laska (бълг. бастун):

- привлекателна жена, мацка;

- орален сексуален акт.

В българския език бастун също има метафорични значения:

- смотаняк, загубеняк, недодялан човек;

- В нецензурния фразеологизъм лъскам бастуна.

3. Лексеми с метафорични значения и в двата езика, със съвпадение в някои от тях:

Сegła (бълг. тухла):

- дебела книга;

- голям мобилен телефон, обикновено стар и демоде;

- тъп човек;

- лице с червеникав цвят, обикновено в резултат на прекомерна употреба на козметика (фон дьо тен, пудра, руж).

В българския език тухла се среща само с едно стабилизирано метафорично значение, което съвпада с първото посочено за cegła – дебела книга.

Както отделните лексеми придобиват различни метафорични значения, така и отделните понятия / денотати имат метафорична репрезентация, като в някои случаи обрастват с много богат комплекс от метафори. И въпреки идентичността на някои понятия и общоприетите асоциации за тях, метафоричната им репрезентация в различните езици може да бъде напълно асиметрична, което да изправи преводача пред сериозни трудности. Пример за това в полския и българския език са метафоричните названия на полицаите, които обикновено се обект на ясно изразено отношение:

Полски език: pies (бълг. куче), bagieta (бълг. франзелa), krawężnik (бълг. бордюр), pała (бълг. тоягa), glina (бълг. глина).

Български език: ченге, кука, ушев

И ако при метафоричната репрезентация на полицай в двата езика има различия, то някои денотати/ понятия в единия език имат само буквално название, напр. червенокосият човек напълно отсъства от метафоричното творчество на българина, докато в полския език функционират две метафори за него: bigos (ястие от кисело зеле с наденица и др.), често за ирландец или шотландец и marchew (бълг. морков).

Трудност за преводача може да създаде и един друг тип метафорична асиметрия: в единия език метафората да е художествена, оказионална, авторска, а в другия език срещу нея да стои конвенционална метафора, която е терминологизирана и съответно е достигнала най-висок стадий на семантична петрификация. Например метафората на А. Сташук skrzynka czaszki (букв. кутията, сандъчето, ковчежето на черепа) се изправя срещу българския анатомичен термин черепна кутия, който напълно унищожава артистизма и художествеността в продукта на въображението на Сташук.

Немалки трудности създават и метафоричните деривати. Възможни са случаи, когато метафора, уникална за даден език произвежда дериват с едно единствено значение, обвързано с преносното. Например полската лексема tapeta служи за назоваване на неестетичен и дебел пласт грим върху лицето, а момичетата, които по този начин злоупотребяват с козметиката се наричат tapeciara. Тук особен проблем с идентификацията на значението на деривата няма, защото то е единствено, по-скоро трудността за преводача би могла да възникне от факта, че в българския език не се наблюдава такава метафорична „продукция”. Трудностите при разпознаването на правилното значение се появяват в случаите на деривати, наглед идентични от формална и семантична гледна точка, които обаче се различават по това, че в единия език за деривационна база е послужило буквалното, а в другия език – преносното значение. Пример за това са буквалното и преносното значение на думата мръсен в българския и brudny в полския, които са сходни и дори в някои случаи напълно идентични: букв. нечист, прен. нечестен, непочтен, вулгарен, срв. мръсни мисли, мръсен бизнес, brudne myśli, brudny interes. В българския език мръсен може да се използва и за изразяване на отношение, напр. мръсна клюкарка, мръсни политици, както и в съчетание с обиди и хулни думи, срв. мръсни гадняри, функция, която в полския език отсъства, т.е. не можем да кажем brudny idiota, brudny złodziej. И в двата езика обаче са налице деадективни съществителни – мръсник и brudas, които не са смислово еквивалентни, тъй като мръсник произлиза от метафоричното, а brudas – от буквалното значение, т.е. в българския език означава непочтен или вулгарен човек, подлец, а в полския – нечист, изцапан, мърляв човек. Опасността от този факт се крие не толкова в случаите на превод от полски на български, а от български на полски, защото българинът може да допусне интерферентната грешка да нарече brudas човек, който го е измамил или brudny kłamca човек, който го е излъгал.

Пред много сериозни трудности може да изправи полския преводач (а и не само него!) българският глагол храня и неговият дериват хранилка. В полския език те имат своите еквиваленти: karmić и karmnik. В българския език обаче дериватът хранилка е развил и две метафорични значения:

- хранилката се осигурява от определени организации или институции срв. Държавата назначи 1000 чиновници на хранилка.

- полицейска стоп палка (регистрирано в Онлайн речник на българския жаргон).

В по-ново време в младежкия жаргон глаголът храня също е развил метафорично значение – храня в значение на охулвам, оплювам някого, изказвам се лошо за някого. Той на свой ред се превръща в словообразувателна основа на производната дума хранилка – охулване, оплюване на някого, срв.

Журналистът Сашо Диков яко нахрани единственото си чедо - чаровната Петя Дикова, заради най-прясната глупост, която тя сътвори.

Голяма хранилка падна във форума.

И така, големият въпрос, който описаните асиметрии задават, е как тези метафори да бъдат разпознати от преводача.

В редица случаи са налице сигнали, че дадена дума е употребена метафорично, напр.

- Нарушаване на семантичните блокади: bagieta idzie (букв. на бълг. франзелата идва), zgarnął mnie krawężnik, bo nie przeszedłem przez pasy (букв. на бълг. Гепи ме бордюра, защото не пресякох на пешеходната пътека);

- При третолични глаголи (според Gramatyka współczesnego języka polskiego 1984) се запълва цялата парадигма, пример за това е популярният напоследък неологизъм възпалявам се (употреба в 1 л. при допустима само в трето) и др.

Понякога обаче такива маркери няма и дори контекстът може да не благоприятства разпознаването на метафората, напр. Psy rzuciły się w pościg i złapały złodzieja. В случая дори граматиката не помага, заради именната категория депрециативност (БАНКО, 2005), която позволява използването на немъжколични окончания с цел изразяване на негативно отношение.

Има немалко „наръчници” по превод, които дават методологически препоръки за намирането на успешни преводачески решения. Препоръки обаче, която да са релевантни към първия аспект на преводния процес, т.е. идентифициране, разбиране, правилна интерпретаци, се срещат рядко, а и на практика трудно могат да бъдат формулирани. Единствената гаранция за правилната семантична, а понякога и граматична идентификация на преводните единици е отличното познаване на чуждия език и изработването на градивна подозрителност към чуждия текст.

Що се отнася до методите при избора на транслат – те наистина са много. Може да се търси подходяща метафора с идентичен профил (вж. Денчева 2015), може да се заложи на конотативната, а не на денотативната идентичност на транслата и трансланда, може да се използва буквална парафраза в краен случай и др. Най-важното обаче е да не се забравя, че преводачът трябва да осъзнава различията в метафорогенния потенциал на чуждия и родния език и задължително да се съобразява с тях.

Литература

КРОНФЕЛД. KRONFELD, Chana. Novel and Conventional Metaphors: A Matter of Methodology. In: Poetics Today. Winter, Vol. 2, No 1b. 13-24. Duke University Press. https://www.jstor.org/stable/1772236. 1980-1981.

ЛЕЙКЪФ – ДЖОНСЪН. LAKOFF, George; JOHNSON, Mark. Metaphors we live by. The University of Chicago press. London, 2003.

БОГУСЛАВСКИ. BOGUSŁAWSKI, Andrzej. Podstawy konfrontatywnej lingwistyki przekładowej, Łask, 2013.

ДЕНЧЕВА, Диляна. Експресивизмите като реторично средство в публичната реч . In: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie, vol. 10 (2021). URL: Expressive Units as a Rhetoric Means in Public Speech | Dencheva | Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie (umcs.pl)

БАНКО. BAŃKO, Mirosław. Wykłady z polskiej składni.Warszawa, 2005.

ДЕНЧЕВА, Диляна. Профил, профилиране, метафора. In: Юбилеен сборник, посветен на проф. д.ф.н. Иванка Гугуланова. УИ „Паисий Хилендарски”, 2015.

ДЕНЧЕВА, Диляна. Метафора и преводимост. Подход на лингвиста. София, 2015.

ГЖЕГОРЧИКОВА, ЛАСКОВСКИ, ВРУБЕЛ. GRZEGORCZYKOWA, Renata, LASKOWSKI WROBEL, Roman Henryk. Gramatyka współczesnego jézyka polskiego. PWN, Warszawa, 1984.

Речници

Miejski słownik slangu i mowy potocznej. URL: Miejski.pl

БГ Жаргон. URL: Речникът на улицата | bgjargon.com - речника на улицата

Assoc. Prof. Dilyana Dencheva, PhD, Faculty of Slavic Studies, Sofia University "St. Kliment Ohridski", Bulgaria

Kontakt: dilyana_dencheva@slav.uni-sofia.bg

Участието в конференцията и публикацията се осъществяват в рамките на проекта "Необятната метафора", договор № 80-10-31/20.04.2023, ФНИ на СУ "Св. Климент Охридски".