Оставка, боклуци или за българската парламентарна реч в кризисни политически ситуации

Надежда Сталянова

Тошко Йорданов е познат в българското общество по-скоро като сценарист от екипа на популярния в миналото Слави Трифонов. От няколко години обаче се изявява и като политик от партията „Има такъв народ“, чийто заместник-председател е. Депутат е в последните два парламента. Речевото му поведение се отличава с рязкост, острота, агресия и цинизъм. Заради това през 2021 година Асоциацията на европейските журналисти го призовава „да се ръководи „от ценностите на XXI век, а не на Средновековието“.

Обект на настоящия ни анализ е изказване на Тошко Йорданов от дата 28.02.2024 г. по повод на предстоящата ротация в правителството Денков-Габриел. Планираната и договорена ротация не се осъществи, което доведе до нови предсрочни парламентарни избори. (изказването е достъпно на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=M392PnQsM7Q).

В нашия текст, прилагайки метода на дискурсивния и семантичния анализ, ще обърнем внимание на някои езикови характеристики на изказването на Т. Йорданов.

Мястото на произнасяне на това изказване не е случайно. Парламентът е най-висшата институция в Република България, парламентарната трибуна е мястото, от което очакваме стилово издържана, експертна и спазваща добрите нрави и етикет публична реч. Изследваното изказване обаче не е нищо от гореизброените. Явната ирония, агресия, подигравателно отношение и преки обиди са обмисляни целенасочено, защото, както ще посочи анализът по-долу, всяка дума, всяка лексема е предварително планирана. За това свидетелства и прочитането на текста от Т. Йорданов. Лексикалният подбор е толкова прецизно осъществен, че за него е важно да не замени никоя от избраните думи, за да постигне търсения ефект.

Най-ярката характеристика на изследваното изказване е явната, неприкрита агресия към политическия опонент, изразена чрез лексикални средства – думи и изрази с циничен подтекст (за агресията в съвременната политическа реч в България виж също Крейчова, Сталянова 2024). Враждебността и пренебрежителното отношение са експлицитни още в началната реплика: „Уважаеми граждани, обръщам се към вас, защото на присъстващите срещу мен в залата „уважаеми“ трудно може да се каже“.

Образът на политическия опонент е обрисуван с разговорно-вулгарни характеризиращи лексеми и изрази: лицемер, лъжец, използвач, ждрольо, сладка курзтизанка, евтина политическа куртизанка, малка Шехерезада, седи му в скута, докато сърба мазно турско кафе, ползвате колегите си за лубрикант, за да опраскате бюджета, гьонсуратлък, висят по скутовете, нагло говорите с пълна уста, за пари продавате и тяло, и душа, за да пиете мазно турско кафе и за да се наденете на коалиционния скут. ако ще се ротирате, си вземете хидратиращи овлажнители, за да направите връткането по-удобно, в тази врътка единият връткащ се е изключително лицемерен, а другият връткащ се – изключителен използвач.

Ключовата лексема в това изказване е лицемер, която присъства като анафора: лицемер номер 1, лицемер номер 2 и т.н.: „Лицемер номер 3 е Кирил Петков, чиято най-голяма хвалба е, че вкара Борисов в ареста, а сега го вкара в управлението. Лцемер номер 4 е Бойко Борисов, който каза, че няма да се кандидатира за депутат, за да няма имунитет, за да може Кирил Петков да го арестува и следва един хитър използвач - Делян Пеевски, който не е лицемер, той е откровен и откровено сподели, че Христо Иванов му е седял в скута и е пил мазно турско кафе. Евтини куртизанки сте вие, които за пари продавате тяло и душа“.

Освен обидните квалификации за пренебрежителното отношение на Т. Йорданов свидетелстват и обръщения към колегите му на лично име: Кириле, Асене.

Изказването на Т. Йорданов е изпълнено с разговорни конструкции, неуместни за високия стилов регистър: изръси реплика, сви пръстенца. Самото изказване завършва с използване на груба обида, характеризираща ниския стилов регистър: Оставка, боклуци.

В употребата на фразеологизми Т. Йорданов съзнателно ги трансформира, за да се впишат в контекста на българския политически живот: да се докопат до парче от баницата – не баница, а турска баклава, защото баклавата е по-сладка, барабар с мазното кафе. Виждате сламката в окото на другия, а не виждате парапета в своето.

Структурата на изказването е обмислена, съчетава анафора и епифора, като изгражда изказването на сходни части в структурно и семантично отношение. Чрез лексемата лицемер анафорично се въвежда всеки следващ политик, когото Йорданов критикува. След обрисуването в неласкави краски на конкретния опонент следва своеобразна епифора (повторение на еднакви думи или изрази в края на последователни фрази), съдържаща лексеми от турски език: евалла, Христо, машалла/ евалла, Асене, машалла ти на мъжката дума, аферим ти, булка. Тези лексеми от една страна придават разговорност, от друга съотнасят поведението на обрисуваните политици като колаборационно с провежданата политика на Движението за права и свободи.

В изказването се срещат и неологизми, наложили се в българския политически дискурс в последните години: неможаци (връткат се неможаци с крадци), сглобка и др. Чрез назоваването на политическото действие ротация с вртъткане (пейоративно конотативно натоварена лексема) се неглижира сериозността на политическия процес и участниците в него. Би трябвало да се врътнат (да осъществят ротация в управлението)

Анализираното изказване е представително за стилистиката на речта на Тошко Йорданов. Не само в изследваната реч, но в цялото си словесно поведение той демонстрира агресивност, грубо отношение, незачитане на авторитета и личността на колегите си. С думите си той нарушава всички писани и неписани постулати на цивилизованото междуличностно общуване в обществото. Това е целенасочена и обмислена стратегия, а не плод на езикова или интелектуална немощ. Отделен въпрос, с който няма да се занимаваме в рамките на настоящия текст, е за мотивите на лексикалния подбор на неговите послания.

Благодарности

Настоящият текст е публикуван по проект на тема „Българският език в държавните институции и в публичното пространство – кризи на общуването и общуването по време на кризи", № на договор КП-06-Н80/11, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, конкурс за фундаментални научни изследвания – 2023 г. Научен ръководител на проекта: доц. д-р Владислав Миланов; първи етап; работен пакет 1.

Литература

Крейчова Е., Сталянова. Н. Езикова агресия и фалшиви аргументи в кризисно политическо общуване, Езиков свят 2/2024, с. 59-65

Проф. д-р Надежда Сталянова e преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя води лекции по съвременен български език, публична реч и политическа реч. Научните й интереси са в областта на лексикалната семантика и публичната реч.

Kontakt: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg


Mohlo by vás z této kategorie také zajímat