Надежда Сталянова

На 11 май 2024 година в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ се състоя представянето на монографията на доц. Мария Пилева „Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите“ (Издателски център „Боян Пенев“, 2023). Научното събитие предизвика изключителен интерес както сред академичната колегия, така и сред неспециалисти, като зала 2 на Ректората едва побра желаещите да се запознаят с книгата и нейната авторка.

Проф. Надежда Сталянова от Факултета по славянски филологии, коректор на изданието, въведе аудиторията в тематиката на книгата. Подчертано беше, че монографията е посветена на една фигура, изключително разнородна като дейност, интереси, посвещение и експертиза. Книгата представлява първото мащабно научно изследване на многоликия д-р Лонг – публицист, преводач, лингвист, общественик, издател, историк и учен по естествени науки, университетски преподавател и преди всичко мисионер. Същевременно той е участник в българското културно-просветно дело, движението за църковна независимост и борбата за политическо и национално освобождение на българите през 19 век. Проф. Сталянова открои факта, че научният анализ на тази изключително богата палитра от дейности, осъществен чрез систематизиране на колосален брой източници, доц. Мария Пилева поднася с характерната си научна и лична скромност, напомняща за скромността на самия Албърт Лонг, описана в нейната книга. Монографията „Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите“ има своя предистория в научните търсения на Мария Пилева. В предишната си монография „Бунт, надежда, изкупление“, която печели наградата на Съюза на българските преводачи за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода за 2018 г., Мария Пилева засяга темата за художествените преводи на д-р Лонг.

Проф. Пламен Митев сподели, че е имал щастието да е сред първите читатели на тази книга и още тогава, преди да да види в този финален вариант монографията на М. Пилева, вече е бил с твърдото убеждение, че се докосва до нещо, което може да бъде категорично определено като принос за българската хуманитаристика – а именно научното представяне на живота и делото на д-р Лонг. Професор Митев разказа, че като историк се е питал що за човек, що за вътрешна енергия, що за прозрение има този млад мисионер, който отдава години и години в името на бъдещето на един народ, който е забравен от Европа, дори и от собствената си интелигенция в определени моменти. Неслучайно историята ще го нарече един от големите българофили на 19 век, и то с всички основания. Проф. Митев сподели това, което го е впечатлило като историк по отношение на американските мисионери и ролята на д-р А. Лонг. На първо място от изключително солидната, богата и разнообразна изворова основа, на която доц. Пилева разработва биографията на д-р Лонг. Действително част от тези извори са познати на историците и литераторите, но онова, което наистина е безспорно като принос, е включването в научно обращение на информация, извлечена от богатата кореспонденция на д-р Лонг с негови съмишленици, с представители на съответните бордове на американските съвети – нещо, което е непознато за българската историческа гилдия. Второто нещо е великолепното познаване и аналитичното осмисляне на вече направеното по линия на американските протестантски мисионери, най-вече което Албърт Лонг е направил. В наше време, когато дигиталната технология ни позволява да боравим с огромни масиви, някак много лесно можем да забравим онези, които са дали нещо преди нас. П. Митев подчерта, че Мария Пилева много скрупульозно отбелязва и най-дребните приноси на всички онези автори, които преди нея са се занимавали с темите, които тя разработва в монографията си. Митев подчерта, че според него това е демонстрация на академична етика, която, за съжаление, напоследък не е много популярна в средите на младите изследователи.

Особено внимание се обърна на интердисциплинарния подход, който М. Пилева предлага. Наред с литературно-историческия анализ в книгата се забелязват методи, които са типични за политологически, социологически, етноложки, исторически изследвания и това наистина трябва да бъде отчетено като безспорен принос в книгата. Многоликият образ на д-р Лонг е представен детайлно, аргументирано и илюстрирано с конкретни извадки от творчеството и най-вече от кореспонденцията на д-р Лонг, което за мен е наистина много интересно.

Проф. Митев обобщи, че онова, което остава трайна следа и което с години наред не беше дооценявано сред българския историопис, е приносът, който имат американските мисионери по линия на цивилизоването на българите, по линия на досега, който те допускат да бъде осъществен между българите и модерния свят – не само европейски, но и отвъд океана. Чрез тяхната дейност на българите се предоставят възможности те да се запознаят с постиженията на модерните технологии, на модерните знания. И това оставя безспорно трайна следа, която, ние признаваме накрая публично като част от нашето културно-историческо наследство през годините на дългия 19 век – като пример посочи списание „Зорница“. За проф. Митев са много впечатляващи анализите, които Пилева прави за участието на д-р Лонг в развитието на едно от най-елитните светски училища. Тук, както отбеляза проф. Митев, има малко едно разминаване в терминологията – светско, а то всъщност е и протестантско от религиозна гледна точка спрямо възгледите, които защитават учителите – става дума за Робърт колеж, открит 1863 г. в Цариград. Наистина, разполагаме с изследванията на проф. Иван Илчев, на проф. Орлин Събев. Но онова, което наистина е приносно в монографията на Пилева, е, че тя, използвайки онази прословута кореспонденция, която вече няколко пъти цитирахме, открива нови нюанси, нови неизвестни неща, които обясняват ежедневието, обясняват решаването на конкретни проблеми – било финансови, било проблеми, свързани със статута на училището в условията на Османската империя.

Пл. Митев е впечатлен от работата на д-р Лонг, по-конкретно от анализа на неговите научно-популярни текстове, които се използват като учебни помагала и учебен материал за възпитаниците на Робърт колеж, но те стават и достояние на една много по-широка образована българска аудитория, като показват Лонг като един много добре подготвен популяризатор на високите научни знания от отделни области като историята, археологията, физиката, химията, геологията. Това наистина е оставало до сега някак си не много добре осмислено и представено в изследванията, посветени на д-р Лонг.

Проф. Митев завърши с няколко акцента, които М. Пилева влага във връзка с поведението, отношението, реакциите на Лонг към Априлското въстание и с Руско-турската война. Ние знаем наистина като историци каква е ролята на американските мисионери за популяризиране на българската кауза. Но от кореспонденцията на Лонг с негови съмишленици отвъд океана ние виждаме нещо ново, нещо непознато, нещо, което не сме имали представа, че е съществувало като проблем за д-р Лонг – да преодолеят тази пасивна съпротива от страна на официалните политици и дипломати по отношение възможността мисионерите да реагират активно на тези политически събития. Защото през него преминава всичко онова, което по-късно ще се появи по страниците на британската или американската вестникарска индустрия, за да се популяризира българският въпрос, за да се предизвикат събитията до Цариградската конференция и самата война. Проф. Митев изрази надеждата си кореспонденцията на д-р А. Лонг да бъде публикувана в самостоятелен , защото това би било ще бъде едно ценно градиво не само за ам.ериканските протестантски мисионери, но и богат източник за нашата възрожденска история.

Проф. Румяна Дамянова, научен редактор на книгата, сподели задоволството си както от самата научна работа с този огромен материал, така и от работата със самата Мария Пилева. Тя описа доц. Пилева като диалогичен човек, с една завидна дисциплинираност на мисълта, за да обработи огромния материал, с който работи, и същевременно ведрост и прямота на характера. Проф. Дамянова подчерта сложността и голямата отговорност да се напише такъв труд, защото през призмата и личността на д-р Лонг на практика книгата обглежда много процеси през Възраждането, върху които всъщност дейността на д-р Лонг е водеща, или ги предизвиква, или ги отразява. Към много от аспектите на тази монография може да се постави определението „първи“. За удивителната личност на д-р Лонг – за първи път така мащабно, за сп. Зорница, за публицистичната дейност на Лонг, която до този момент беше неизвестна. Проф. Дамянова обърна внимание и на един въпрос, който е загатнат, но е много интересен от литературовадска гледна точка - за заглавията на текстовете, по-точно статиите на д-р Лонг, видени в традицията на Възраждането.

Д-р В. Стойков поздрави авторката и институцията, която е подкрепила това изследване. Защото всеки, който е минавал през тази формална част от писането, знае, че без тази институция, без този кръг от хора, които директно са ангажирани с работата като ръководители, консултанти, рецензенти, трудно се извървява този дълъг и сложен процес.

В. Стойков подчерта професионалния си научен интерес към библейските преводи от 19 век насам, съчетани с практиката си на извършващ библейски преводи. Тоест човек, който изследва историята, но и го прави на практика. И в този смисъл се явява част от източниците, които доц. Пилева използва. От друга страна се оказва и ползвател на това, което тя пише. Той сподели, че когато се осъществява научно изследване, се фокусираме на един проблем - изследваме конкретния проблем, период, това, на което сме се посветили. Споменаваме хора, споменаваме техния принос. Но рядко се посвещават научни изследвания, в които може да се види животът, личността на хората, с чийто труд се занимаваме. Изключително е, че в тази книга можем да видим този мъж А. Лонг като учен, като съвременните учени. Човек с личен живот, с интереси, човек, който прави малки неща с образователна или с приятелска цел, услуга, човек, който има своя мисия на живота си, но който прави много неща – образова, пише, изследва, съветва, включва се да помага на болни, на бежанци от военни действия, проповядва ... жив човек. Но А. Лонг не би могъл да бъде видян така от нас, ако я няма тази книга. В. Стойков благодари на М. Пилева, на екипа, който я е съветвал, и се обърна към всички бъдещи изследователи – има още такива хора, чиито живот и творческа дейност стои някъде по архивите, те са също от онези, за които всички знаем, чели сме за тях и отнякъде изскачат, изплуват такива сведения, но събран трудът и животът им, така че да да можем да погледнем тяхната дейност в цялост, начин няма много, да не кажа почти няма.

Д-р Е. Борисова от Издателски център „Боян Пенев“ изрази своето задоволство от издаването на такъв стойностен научен труд. Текстът е със свободен достъп на онлайн страницата на издателството, което прави възможно достъгането му до по-широк кръг рецепиенти

В края на представянето авторката на монографията, доц. Пилева изказа своите благодарности и разказа за своите научни и изследователски срещи с д-р А. Лонг.

За публиката (специалисти и неспециалисти) по-слабо позната дейност на Лонг е преводът на църковни химни – любопитен факт е, че едни от най-популярните като „Тиха нощ“, „О, весел ден“ и т.н. са преведени първо от него. Д-р Лонг и д-р Ригс съставят няколко сборника с такива химни. За да потопят гостите в тематиката и атмосферата, в която са творили д-р Лонг и д-р Ригс, Детският госпъл хор изпълни популярния химн „Oh, when the saints go Marching In”, преведен по-късно в същата традиция.

Настоящият текст е част от работата по проект "Практикум по български език. Устойчиви изрази и предложни конструкции", номер на договора:80-10-65 / 9.4.2024 г.

Проф. д-р Надежда Сталянова e преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя води лекции по съвременен български език, публична реч и политическа реч. Научните й интереси са в областта на лексикалната семантика и публичната реч.

Kontakt: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg