Павел Крейчи

В рамките на моите педагогически задължения е и воденето на семинара по превод, който традиционно представлява част от задължителните предмети на студентите по време на шестия семестър от бакалавърската степен. За студенти по хърватска или сръбска филология е предназначен Překladatelský seminář pro studenty srbštiny a chorvatštiny (JSB323), за студенти по българска филология съответно Překladatelský seminář pro studenty bulharštiny (JSB324). Още в самото начало реших, че текстовете, които студентите ще превеждат, няма да бъдат от художествената литература, а ще се превеждат текстове от друг тип, нехудожествени. От художествената литература на края на семестъра давам на студентите винаги да превеждат вицове, което хем е забавно за тях, хем те разбират колко трудно може да бъде да се превежда точно този литературен жанр. Освен това те превеждат текстове, тематично свързани с природознание, езикознание, право, промишленост, реклама и др.

Студентите превеждат по групи, което е поредният елемент, който трябва да се отчете като промяна на стандартния начин на работа. В зависимост на броя на студентите в предмета правим от две до три групи (максимум по трима души, като това е и обичайната бройка на студентите, изучаващи този предмет). Студентите по групи превеждат предварително дадения текст през седмицата, в навечерието преди деня, когато имат упражнения, обикновено изпращат своите преводи по мейл. След това в семинара правим анализ на техните преводи в конфронтацията с оригинала. Студентите така освен своя вариант слушат още едно или две други възможни решения и водят дискусия за това кое от предложените решения им се струва най-подходящо. Освен писмените преводи, представяме на студентите същността на консекутивния и симултанния превод. Първоначално те могат да работят по двойки – единият чете текста в оригинал, избран от преподавателя, а другият превежда. Останалите студенти слушат и си записват грешките на преводача, които след това коментираме заедно. Следващата стъпка е да се пусне подходящ видеозапис на някакво изказване, най-често медийно (хърватско, сръбско или българско – в зависимост на това, дали става дума за преводачески семинар за студентите хърватисти/сърбисти или за студентите българисти), което студентите по същия начин превеждат консекутивно (един по един, преподавателят спира записа след определен отрязък от време). Същия запис на края може да се използва за упражнение на симултанен превод.

Семинарът обаче не се състои само от практическа работа по преводи. Третият елемент, който е в основата на представения предмет, е теоретичната подготовка, която се състои в презентация на някакъв теоретичен транслатологичен текст. Много полезна в това отношение е колективната монография Překládání a čeština (KUFNEROVÁ et al., 1994, 2003) още от деветдесетте години на миналия век, тъй като в нея транслатологичната проблематика е представена много сполучливо и системно, освен това редица глави са писани от преводачи, които имат опит с превеждането на и от славянски, и главно южнославянски езици (напр. Злата Куфнерова и Власта Стракова), което е много полезно именно за нашите студенти. От тази академична година преподавам също така в катедрата по славянски филологии на Университета „Коменски“ в Братислава, където водех аналогичен семинар за студенти от хърватска филология и този модел и там беше много успешен (имах 6 студенти, които се разпределиха по тройки в две групи). Освен че студентите не възразяваха да използват въпросния чешки сборник, намерих за тях като източник на теоретични статии една друга, по-нова книга на Даниела Мюглова (Daniela Müglová) и кол. Komunikácia, tlmočenie, preklad alebo Prečo spadla Babylonská veža? (MÜGLOVÁ et al., 2018). След презентацията на определена транслатологична тема следва дискусия, където студентите разменят опит и впечатления по дадената тема. Трябва още да подчертая, че този семинар е предназначен за превод от чуждия език на чешки (или словашки – при студентите в Братислава или при нашите студенти-словаци). Семинарът, който е предназначен за превеждане от майчиния език на чуждия е част от програмата в магистърската степен и той е воден от лектори – носители на въпросните езици.

Литература

KUFNEROVÁ, Zlata et al. Překládání a čeština. H&H, Praha, 19941, 20032.

MÜGLOVÁ, Daniela et al. Komunikácia, tlmočenie, preklad alebo Prečo spadla Babylonská veža? Enigma, Bratislava, 2018.

Доц. д-р Павел Крейчи преподава в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия и в Катедрата по славянски филологии на Университета „Коменски“, Братислава, Словакия. Научните му интереси са в областта на сравнителната граматика на южнославянските езици (преди всичко сърбо-хърватския и българския) и чешкия, стандартизацията на книжовните езици в южнославянски контекст, фразеологията, транслатологията. Автор на три публикации по сравнителна чешко-хърватско-сръбско-българска фразеология, две публикации за проблематиката на развитието на съвременните южнославянски езици и една публикация от областта на чешко-южнославянското съпоставително езикознание.

Kontakt: pkrejci@phil.muni.cz