Надежда Сталянова

Непосредствен повод за създаването на настоящия текст е една много прозаична случка. С едно от популярните приложения за слушане на аудиокниги си бях пуснала преди заспиване познат, четен роман – „Отнесени от вихъра“. Всички знаем, че сюжетът му се развива на фона на Гражданската война в САЩ. Слушайки в просъница, за моя изненада установих, че периодично се стряскам. Първоначално не можах да определя защо. След това започнах да се вслушвам по-внимателно и установих, че причина за моето подсъзнателно безпокойство е чуването на думи, които са неприемливи за изричане в съвременното общество, изрази от типа чу се негърски смях, влезе възрастна негърка и под. Това ми даде повод да се замисля в колко литературни произведения (и по-конкретно преводи на утвърдени класици на световната литература) могат да се открият така наречени от съвременна гледна точка „политически некоректни“ думи и изрази. Произнесени на глас, публично, в обществен контекст, те неминуемо биха предизвикали бурно неодобрение, порицание, дори обвинения в агресия, расизъм и език на омразата.

За целите на настоящото изследване (което е част от оперативната работа по проект „Практикум по български език“ № 80-10-31 от 10.05.2022 г.) направих проучване в Българския национален корпус на БАН (достъпен на адрес http://search.dcl.bas.bg/), като съсредоточих търсенето си върху „политически некоректни думи“ и техните производни в произведения на чуждестранни автори на художествена литература, преведени на български език. За написването на този текст изследвах появата на две ключови лексеми – „негър“ и производните му и „циганин“ и производните му.

Оказва се, че такива думи изобилстват в преводната литература на български език, т.е. за всяко търсене има по много десетки резултати. Като илюстративен материал тук съм подбрала примери предимно от произведения на безспорни световни класици (Рей Бредбъри, Жул Верн, Марк Твен, Агата Кристи и мн. др.) с уговорката, че подобни примери се срещат в художествени произведения от всякакъв вид и автори.

Ключова лексема „негър“

Горкият негър лежеше като мъртъв, вдървил се от страх (Александър Беляев, Избрани произведения, т. III, 1989, преводач Милка Златанова, Асен Траянов)

Кажи й, че е аванс към заплатата — и връчи на младия негър стодоларова банкнота.(Дан Соманс, Лешояди, 2002, преводач: Елена Павлова)

Един стар негър пристъпи напред. — Мистър. Тиис го изгледа набързо. (Рей Бредбъри, Марсиански хроники, 1977, преводач: Никола Милев)

Няма ли да млъкне най-сетне този проклет негър! – каза Робюр, наистина излязъл от търпение (Жул Верн, Робюр покорителят, 1947, преводач Пенка Пройкова)

Представете си какво ще разказва за Лондон на своето племе един негър, току-що пристигнал от Централна Африка? (Джордж Хърбърт Уелс, Машината на времето, 1984, преводач: Юлия Бучкова-Малеева)

С външността си в Цин се откроявах така, както би изглеждал някой негър в Суза. Дори повече (Гор Видал, Сътворението, 1989, преводач: Незабравка Михайлова)

След няколко минути Блейн различи да се задава крехката фигура на мистър Кийн, подпрян върху ръката на грамадния негър. (Робърт Шекли, Корпорация безсмъртие, 1992, преводач: Любомир Николов)

Веднага прави впечатление, че тази лексема, немислима за публична употреба в наши дни, присъства в преводните текстове на признати класици (Рей Бредбъри, Хърбърт Уелс, Гор Видал и мн. др.).

Ключова лексема „негърче“

Тази лексема се среща често и в класически произведения за деца:

Малко, може би дванайсетгодишно негърче слагаше сухи дърва в огъня, който осветяваше скалната стена и редиците негри, които спяха от двете страни на палатката (Хенрик Сенкевич, Стас и Нели, 1979, преводач: Огнян Тодоров)

О, какво очарователно малко негърче — каза графинята. — То на сестра ви ли е? — Да, госпожо. Това е един от любимците й — каза виконтът (Александър Дюма, Мария Антоанета, 2005, преводач: Силвия Колева)

Леля Лиза ще помисли, че сме сменили Шещин с едно негърче — казах, след като се насмях (Астрид Лингрен, Ние, децата от Шумотевица, 1998, преводач Теодора Джебарова)

Интересно в примера от Астрид Линдгрен е това, че всички знаем за късната „редакция“ на образа на бащата на Пипи Дългото чорапче от едноименния роман на авторката. Внукът на А. Лидгрен настоява от текста да се премахне описанието на героя като „негърски крал“ поради обидното звучене на фразата. Никога досега не съм срещала обаче идея за редакция на „Ние, децата от Шумотевица“, може би защото този роман не е толкова популярен.

Бих искала да обърна специално внимание на още няколко примера. Те са от популярния роман на Агата Кристи, все още битуващ в българското пространство като „Десет малки негърчета“.

Пет малки негърчета правото увлече. Едното стана съдия и четири са вече. Четири малки негърчета поеха по море. Заплесна се едно и три са само те. Три малки негърчета с животните играят.

Доктор Армстронг започна да рецитира: Десет малки негърчета похапнаха добре. Задави се едното, сега са девет те. Девет малки негърчета до късно поседяха. (Агата Кристи, Десет малки негърчета, 1991, преводач: Теодора Давидова)

Известна е историята за това, че първоначално Агата Кристи публикува този роман със заглавие „Десет малки индианчета“. Тази информация е посочена и на официалния сайт на писателката https://www.agathachristie.com/. Заглавието на романа е основано на една популярна песен, написана през 1849 г. от филаделфийския композитор Септимус Уинър, която изобилства с препратки към американските индианци, които са „излезли на гуляй“, „мъртво пияни“, в канута, живеят в „уигвами“ с „татко инджун“ и „мама скуоу“. В Англия, Съединените щати и Германия стихотворението се превръща в „Десет малки негърчета“, „Десет малки индианци“, „Краят на десетте малки негърчета“ и „И тогава не остана никой“. Текстът на стихотворението варира от десетилетие на десетилетие и от държава на държава. Популярността му сред малките деца в крайна сметка го утвърждава като детско стихотворение.

През 1943 година се появява театрална версия на романа на А. Кристи, озаглавена „Десет малки негърчета“, и това заглавие като че ли измества предишното. Действието в пиесата, както и в книгата, се развива на Острова на негрите – име, което му е дадено, защото прилича на „мъжка глава – човек с негроидни устни“. Когато книжният вариант на „Десет малки негърчета“ е публикуван в Съединените щати през 1940 г. от издателство Dodd Mead, заглавието е променено на „И тогава не остана никой“, вероятно с цел да не се избегне обидата към афроамериканците. Въпреки това заглавието отново е променено на „Десет малки индианци“, когато Pocket Books го публикува през 1964 г.

В тази връзка любопитно е описанието на трейлъра на екранизацията на романа от 1965 година в Ютюб: „Trailer for the 1965 film version of Agatha Christie's 1939 novel, „Ten Little [whatevers, depending on how old you were when you purchased the novel]“, което с чувство за хумор представя динамиката и вариативността на заглавието в зависимост от годината.

Тук ми се струва важно да отбележим, че романът има няколко издания на български, последното е от 2018 година, като заглавието не е променяно, то е познато на българския читател от десетилетия като „Десет малки негърчета“ (виж също и Сталянова 2018).

Ключова лексема „циганин“

И тук отново силно впечатление прави появата на тази ключова лексема в многобройни устойчиви или свободни контексти. Тук ми се струва важно да обърнем внимание на появата на тази лексема като компонент във фразеологизми, популярни в българския език и присъстващи във всички фразеологични речници, а именно лъжа като циганин и циганско лято. Докато първият фразеологизъм е силно маркиран в общественото съзнание като дискриминационен и политически некоректен, вторият, назоваващ топли есенни дни, все още е активен в повечето сфери на съвременния език, въпреки че от време на време в медиите се прокрадва идеята за неговата замяна, понякога даже и с калкирания му еквивалент индианско лято, което ми се струва изкуствено и неприложимо (за това виж и Сталянова 2020).

Лъже като циганин. — Може наистина да е имало нещо вътре… — застъпих се за Сева. (Татяна Полякова. Милионерша търси запознанство, преводач: Ива Николова)

Онова леке Ламбер лъже като циганин. (Фредерик Форсайт. Кучетата на войната, 1993, преводач: Любомир Терзиев)

Лъжеше като циганин, разбира се, но други го бяха накарали да го прави. (Нелсън Демил, Аз, детективът, 1998, преводач Крум Бъчваров)

Изуми ме това, че беше жива глава на циганче, наплескана доста грубо с черно мазило, за да прилича на негър. (Джерълд Даръл, Птици, животни и роднини, 1998, преводач: Владимир Ганев)

Навън започваше поредният прекрасен късен летен, почти есенен ден. Може би това беше циганско лято (Нелсън Демил, Аз, детективът, 1998, преводач: Крум Бъчваров)

Това е седмицата преди Деня на благодарността, но небето е синьо и водата топла — едно второ циганско лято в обикновено най-мрачния сезон в източна Пенсилвания (Дан Симанс, Кухият човек, 1997, преводач Юрий Лучев)

Този ден метеорологът бе попрекалил с обещанията си за циганско лято. (Нора Робъртс, Съдружник по неволя, 1996, преводач Здравка Славянова)

Търсенето в корпуса показва, че в старите (но дори и не много отдавнашни) преводи на художествена литература се откриват доста случаи на употреба на политически некоректна и дискриминационна лексика. И то в знакови, известни и познати произведения на българския читател. Изложените тук разсъждения и факти не предлагат никакви конкретни решения, а по-скоро поставят въпроси. Въпроси, които, ако не са належащи за осмисляне днес, ще бъдат актуални в недалечно бъдеще (взимайки предвид ситуацията по света). Някои от тях са:

Можем ли и имаме ли право да обвиняваме писатели в използване на език на омразата, расизъм или дискриминация?

Редно и приемливо ли е да се редактира чужд текст на автор на художествена литература?

Ще се предприеме ли нещо по отношение на старите преводи?

Ако да – какво? Ако да – от кого?

Кой има правомощията да преценява дали в определен контекст или произведение дадена лексема е неутрална или дискриминационна?

Кои думи и изрази биха попаднали под евентуална „цензура“?

Как ще се нарече редактирането на старите преводи или произведения – ревизия на преводи, осъвременяване или цензура?

Каква ще е съдбата на публичните онлайн ресурси – Български национален корпус, chitanka.info?

Отговорите на тези въпроси би трябвало да излязат от професионалните среди на преводачи, литературоведи, транслатолози и езиковеди. За съжаление практиката показва, че обществото рядко се допитва до тях, дори когато дискусионен обект е в обсега на тяхната компетентност.

Литература

СТАЛЯНОВА, Надежда. Неочаквани проблеми пред преводача или как се превеждат политически (не)коректни думи, 2018. URL: https://tetradkata.com/2018/11/20/neochakvani-problemi-pred-prevodacha-ili-kak-se-prevezhdat-politicheski-ne-korektni-dumi/ (cit. 17.5.2022).

СТАЛЯНОВА, Надежда. Речта в съвременното българско общество, Парадигма, София 2020.

Доц. д-р Надежда Сталянова e преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя води лекции по съвременен български език, публична реч и политическа реч. Научните й интереси са в областта на лексикалната семантика и публичната реч.

Kontakt: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg