Гинка Бакърджиева

Усвояването на езика не се свежда само до аудиторните занятия, а предполага извършване на определена продуктивна дейност, т.е. обучаемият (самостоятелно или в екип) създава продукт и получава признание, та макар и само в рамките на определена група. Прилагането на дейностно-ориентирания подход се съобразява с индивидуалните интереси и потребности на обучаемите, поради което притежава силно мотивиращ потенциал. Освен това дейността се осъществява предимно в извънаудиторно време, така че съответства на тенденцията за намаляване на аудиторната заетост и увеличаване на времето за самостоятелна работа.

Преводът се оказва една от притегателните области за изява и творчество, възможност да се разчупи рамката на традиционното езиково обучение, да се надхвърли фазата на симулация и да се приложат придобитите знания на практика. Заниманията по превод не само допълват учебния процес, но и активират интелектуалния потенциал и личностното развитие на студентите. Те са безспорен фактор за формиране на умения за автономно учене, стимул за самостоятелно търсене на информация, за експериментиране с езика и за активното му ползване¹.

В настоящия реферат ще представим извънаудиторните занимания по превод, които се провеждат в рамките на Катедрата по южнославянски и балканистични изследвания към Философския факултет на Карловия университет (по-нататък се използва абревиатурата КЮБИ ФФ КУ) в Прага през последните десетина години. С оглед на дейностния подход, приложим и в обучението по превод, като добри практики се възприемат студентските конкурси, участия в проекти, публикации в книжни и периодични издания, уъркшопи и презентации на реализирания продукт.

1. Конкурс за превод и есе

Конкурсът за превод на български художествени текстове (проза и поезия) на чешки език и за есе на български език се провежда за първи път през 2013 г. във връзка с честването на 1150 години от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий. Инициатор е лекторатът по български език, литература и култура към КЮБИ ФФ КУ и се реализира с подкрепата на Българския културен институт в Прага (по-нататък се използва абревиатурата БКИ), който не само осигурява наградите, но обикновено е домакин на тържеството по случай 24 май, когато се обявяват резултатите. Медиен партньор е сдружение „Възраждане“, в чието списание „Българи“ се публикуват отличените текстове.

За обективното протичане на конкурса се съставя жури, което включва както преподаватели от съответните учебни заведения на участниците, така и българисти от културни или научни центрове (БКИ, Славянски институт към ЧАН и под.). Всеки член на журито оценява текстовете в отделните конкурсни секции, след което резултатите се обсъждат и се оформя окончателното класиране. Дължим благодарност на всички колеги, които са се отзовавали на поканата за участие и са съдействали за реализацията на конкурса.

Първоначално конкурсът е ориентиран към студентите българисти от Карловия университет в Прага, Масариковия университет в Бърно и университета в Пардубице. Впоследствие (2015–2019) разширява обсега си и привлича ученици от БСУ „Д-р Петър Берон“ в Прага и от БСУ „Христо Ботев“ в Братислава, както и студенти от университет „Я. А. Коменски“ в Братислава. През последните четири години (2020–2023) е адресиран към всички българисти, които проявяват интерес към словесното изкуство (превод, творческо писане, литературна критика) и са на възраст до 35 години.

Целта на конкурса е да се предостави възможност за изява на младите българисти и наред с това да се популяризират значими за българската литература творци – както класици, така и съвременни белетристи и поети.

През изминалите десет години бяха преведени на чешки (евент. на словашки език) творби на Деян Енев, Добромир Тонев, Георги Господинов, Георги Рупчев, Любен Петков, Здравка Евтимова, Мирослав Пенков, Людмил Станев, Захари Карабашлиев, Йордан Йовков, Елин Пелин. През настоящата 2023 година в раздела за проза е избран разказът „Щурец под прозореца“ на Стефан Бонев, а в раздела за поезия – стихотворението „Горчивата наука“ на Иван Ланджев.

От участниците в конкурсната секция за есе се очаква да покажат уменията си за писане на текст на български език. При повечето издания на конкурса обичайни теми на есето са „Какво е за мен България?“ или „България в дланта ми“. Така възниква своеобразна поредица от текстове, които, ако бъдат събрани, ще образуват интересна мозайка от лични преживявания, впечатления и възприятия за България. Както беше споменато, през последните четири години конкурсът е насочен към по-широк кръг от потенциални участници, форматът му е леко променен и темата на есето е обвързана с творчеството на превеждания автор.

2. Проекти в областта на превода

Що се отнася до проектната дейност, по инициатива на КЮБИ през разглеждания период бяха реализирани два проекта. Първият се осъществява благодарение на съвместната работа на лектора по български език с колегата М. Черни и непрежалимия българист Вл. Кршиж, на ентусиазма на студенти и абсолвенти, възпитаници на Карловия университет. Така в резултат на усилията на екипа, наброяващ 21 души, възниква представителното издание Půlnoční historky. Antologie bulharského diabolizmu. (BAKĂRDŽIEVA – ČERNÝ – KŘÍŽ, 2014). Антологията представя за първи път пред чешкия читател четирима самобитни български писатели: Св. Минков, Вл. Полянов, Ч. Мутафов и Г. Райчев. Наред с кратките прозаични творби, възникнали през 20-те години на ХХ век, тя включва и гротесковия роман „Сърцето в картонената кутия“ на К. Константинов и Св. Минков. Изданието е финансирано от Национален фонд „Култура“ на РБ и Řízení letového provozu ČR. Значителна подкрепа при реализацията му оказа и Българският културен институт. По негова инициатива проектът беше представен на Панаира на книгата² в Прага (2012), а премиерата на антологията се състоя в библиотека „Вацлав Хавел“ (2016).

Вторият значим проект е сборник с разкази на съвременни писатели от Югоизточна Европа: Odkud vítr vane. Antologie povídek z jihovýchodní Evropy. (NAŠINEC, 2016), финансиран от издателство „Каролинум“. Преводите са дело на студенти от шестте езикови профила (албански, български, румънски, словенски, сръбски, хърватски), застъпени в Катедрата. Благодарение на тях пред чешкия читател се разкриват редица нови, непознати щрихи от жанрово-стилистичното и тематичното многообразие на литературата, създавана на т.нар. малки езици. Сред съвременните български майстори на кратката проза бяха подбрани следните творби: Д. Янев „Градче на име Мендосино“ // Městečko jménem Mendocino, прев. М. Краевска (ibid., с. 38–43); Г. Господинов „Дъщеря“ // Dcera, прев. M. Шнебергрова (ibid., с. 81–84); К. Терзийски „Луцифер, или горещ ден“ // Lucifer aneb perný den, прев. Я. Георгиевова (ibid., с. 126–135). Сборникът също беше представен на Панаира на книгата в Прага (2016).

Фотографии 1 – 2. Корици на издадените антологии.

3. Публикуванe в периодични издания

Без да се наемам да правя подробен преглед, ще обърна внимание на студентските преводи, публикувани на страниците на чешки периодични издания в специалните броеве, посветени на българската литература.

Наред с прецизно подбраните материали (интервюта, обзори, отзиви) в литературния двуседмичник „Твар“ (TVAR, 2012) беше анонсиран и проектът за издаване на антология на българския диаболизъм (ibid., с. 6–7). В броя бяха включени илюстрации на А. Рамирез за подготвяното издание, както и три разказа на Св. Минков – единият, от които в превод на студентката Я. Хезинова (ibid., с. 18).

В месечното списание за световна литература „Плав“ (PLAV, 2014) бяха публикувани три кратки разказа на Д. Енев – „Ники-Никола“, „Казабланка“, „Как се пише хайку“ // Niki-Nikola, Casablanca, Jak se píše haiku – в превод на М. Краевска (ibid., с. 31–33) и разказът „Ритуалът“ на Г. Господинов // Rituál, преведен от Я. Георгиевова (ibid., с. 35–40).

Фотографии 3 – 4. Титулни страници на чешките периодични издания, в които са публикувани студентски преводи.

Наши студенти се изявяват успешно като преводачи и на страниците на сп. „Роден глас“ (издание на Асоциацията на българските сдружения в ЧР), а отличените текстове от конкурса, както беше споменато, се публикуват в сп. „Българи“ (издание на сдружение „Възраждане“).

4. Преводачески работилници

От няколко години на особен интерес се радва преводаческият уъркшоп, който се провежда през летния семестър по инициатива на лекторите от Катедрата. Всеки лектор избира късометражен филм (съотв. албански, български, румънски, словенски, сръбски, хърватски) и подготвя със студентите си чешки субтитри към него. Уъркшопът има както познавателна (представяне на съвременни филмови творби от южнославянския и балканския регион), така и практикоприложна насоченост. Студентите се научават да работят със свободно достъпната програма Subtitle Edit³, запознават се с особеностите на филмовия превод, по-конкретно с ограниченото „времепространство“ при субтитриране (POŠTA, 2019, с. 8, 22, 36) и произтичащите от това технически изисквания за оформянето на субтитри: шрифт, дължина (максимален брой знаци и редове), скорост на четене, синхронизация и т.н. В края на семестъра се провежда „Вечер на късометражния филм“, на която са поканени всички преподаватели и студенти от Катедрата⁴. В последните три издания на кинопрегледа бяха представени следните български филми: „За какво служи хлябът?“ (2015, реж. Ники Стоичков, 12 мин.) // K čemu slouží chléb? (2020, прев. А. Бажантова); „Капия“ (2016, реж. Елена Тончева, 19 мин.) // Opěrný bod (2022, прев. A. Калесова, С. Гюлеметовова, M. Фучик); „На червено“ (2016, реж. Тома Вашаров, 21 мин.) // Na červenou (2023, прев. A. Калесова, С. Гюлеметовова, M. Фучик)⁵. По случай Международния ден на преводача (30 септември) филмите, преведени през 2022 г., бяха излъчени пред широка аудитория в галерията на Българския културен институт – съорганизатор и домакин на събитието.

В тази връзка е необходимо да изтъкнем плодотворното сътрудничество на лектората с БКИ, който подпомага и промотира извънаудиторната дейност на студентите българисти, приобщава ги при подготовката и провеждането на събития, насърчава ги в първите им стъпки към професионалния превод. Ще припомня само някои от тях. За Летния филмов маратон в гр. Всетин (юни 2011) студентките М. Краевска и М. Цветкова преведоха игралния филм „Бариерата“ // Bariéra (1979, реж. Хр. Христов, 114 мин.). Същият преводачески тандем изготви субтитрите за документалния филм „Срещи с Иречек“ // Setkání s Jirečkem (2009, реж. Ю. Стоянов, А. Владимиров, 78 мин.), излъчен на 15.11.2011 г. и 26.01.2012 г. в галерията на БКИ. За фестивала на българското кино (февруари 2012) М. Краевска и Я. Георгиевова преведоха документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“ // Manchester United ze Svištova (2011, реж. Ст. Вълдобрев, 57 мин.). При представянето на българските писатели, гостуващи на Панаира на книгата (май 2012), студентката Ю. Хезинова преведе и прочете откъс от разказа „Дяволът“ на К. Терзийски, а М. Новотна – откъс от романа „OMG“ на И. Тодоров.

Радващ е фактът, че талантливи студенти и абсолвенти от Катедрата се реализират успешно и като професионални преводачи към държавни институции, търговски фирми, осведомителни агенции, издателства и т.н. За да се превежда и популяризира българската литература и филмова продукция зад граница, обаче, е нужна и солидна държавна подкрепа – финансиране на преводни издания, програми за обучение на млади преводачи, стипендии за творческо пребиваване и др. под.

Литература

БАКЪРДЖИЕВА, Г. Учебният превод – предизвикателства без край. Opera Slavica (Slavistické rozhledy). Jazykovědný sešit XXIII. Č. 4. 2013, s. 83–92.

BAKĂRDŽIEVA, G. – ČERNÝ, M. – KŘÍŽ, V. (eds.). Půlnoční historky. Antologie bulharského diabolizmu. Praha: Euroslavica, 2014, 408 s.

NAŠINEC, J. (ed.). Odkud vítr vane. Antologie povídek z jihovýchodní Evropy. Praha: Karolinum, 2016, 172 s.

PLAV. Měsíčník pro světovou literaturu. Č. 1. 2014. [online] [cit. 10. 5. 2023]. Dostupné na:

POŠTA, M. Titulkujeme. Audiovizuální překlad v otázkách a odpovědích. Praha: Apostrof. 2019.

TVAR. Literární obtýdeník. Č. 20. 2012. [online] [cit. 10. 5. 2023] Dostupné na:

Доц. д-р Гинка Бакърджиева е преподавател в катедра „Славистика“ на Пловдивски университет „П. Хилендарски“. През периода 2010 – 2014 г. и 2019 – 2023 г. работи като лектор по български език в Катедрата по южнославянски и балканистични изследвания към Философския факултет на Карловия университет. Публикациите ѝ са ориентирани към съпоставителното езикознание, теорията и практиката на превода, методиката на чуждоезиковото обучение. Превежда белетристика, филми и специализирана литература от чешки език.