Юридическата лексика и терминология в българския език в периода 1933–1939 г.
Зорница Иванова
Текстовете на официално-деловия могат да се класифицират в отделни групи според принадлежността си към определена сфера на познанието. Разделят се на административно-управленски, юридически, икономически, търговски, дипломатически, военни и подобни. Те от своя страна, според съдържателните си характеристики, както и според композиционните си и стилистични особености, се реализират в отделни жанрове. Юридическата лексика и терминология е характерна за нормативните делови текстове, които се разделят на следните жанрове - конституция, закони, решения, актове на Народното събрание, указите на държавния глава, актове на Министерски съвет, които изразяват искане, заповед, подбуда.
Юридическата лексика и терминология се характеризира с редица семантични, стилистични особености, изисква специални стандарти за подбор, както и внимателно проследяване на употребата и честотата на лексикални и граматични средства, отразяващи обществено-политически и исторически промени. За целта е важно да бъдат проследени закони и наредби, издадени в определен период от време, за да бъде проследена и тенденцията в употребата на езикови конструкции и специфична терминология. Юридическият език произлиза от предлаганите езикови средства на книжовния език и се определя от граматичните закономерности на езика в конкретна комуникативна правна сфера.
Законите и наредбите, които статията разглежда, са свързани с различни по вид разпоредби на държавна власт, които уреждат обществено-правовите отношения в държавата или между гражданите в периода 1933–1939 г. Документите, от които е ексцерпирана лексиката, са:
– Закон за допълнение на Закона за ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност, утвърден с указ № 326 от 27 юли 1933 г.
– Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации от 14 юни 1934 г.
– Из Наредба-закон за защита безопасността на държавата, утвърдена с указ №13 пт 1 септември 1934 г.
– Из Закона за реквизицията, издаден на 23 март 1939 г.
В Закона за допълнение на Закона за ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност, утвърден с указ № 326 от 27 юли 1933 г. ясно се открояват следните категории юридическа лексика и терминология::
– категория названия на документи или техни части, в която попада лексика, която официално, писмено и неподлежащо на промяна разпореждане във връзка с обществено-правовите отношения в държавата, между гражданите или между институциите и гражданите; произходът на термините е от латински и гръцки език; навлиза в българския език през френски и руски език;
– категория институции, в която се открояват юридическите термини касационен и областен съд, полицейска и съдебна власт, уреждащи наказателни и граждански дела според законите в страната между гражданите и конкретната институция, а конструкцията им е изградена чрез словосъчетание на принципа: прилагателно име+съществително име;
– категория лица/извършители – открояват се неколкократно термините подсъдимия и свидетели, навлезли в българския език през руски; това са съществителни имена, обвързващи конкретни лица с дейността на институцията и по-конкретно на съда – в единия случай подведени под съдебна отговорност лице, срещу което се води съдебен процес поради обвинение в незаконно действие, а в другия – призован от съда гражданин да даде показания по процес/дело, на което е станал свидетел и може обективно да бъде участващ в съдебния процес;
– категория юридически процеси – терминът, чрез който са обособени и обобщени процесите, извършвани в съда, е множествената форма на съществителното дело – включва като значения наказание в значение на ответна реакция срещу извършено престъпление, тоест със същото значение както в съвременния български език; обвинения и присъда, помилване са термини, обозначаващи обвинителен акт и дейността по издаване на присъда след решение на съда; показания – в смисъла на устно изложение, съобщаване на факти при разпит, необходими за осъществяването на съдебния процес.
| категория названия на документи или техни части | - параграф (от гр. παράγραφος 'писано отстрана' през фр. paragraphe или нем. paragraph със значение част от текст в глава, раздел (обикн. в закон, правилник, учебник, книга), която започва с нов ред, има самостоятелно съдържание и се означава със знак §) - заповед (със значение на официално разпореждане на орган на властта или на началник до подчинен за задължително изпълнение на определени действия) - наредби (със значение на подзаконов нормативен акт за приложение на закон, указ, правилник и др., издаден от висш административен орган) - наказателен закон (със значение на нормативен акт, постановление, наредба на държавна власт, който урежда обществено-правовите отношения в държавата или между гражданите) - обвинителния акт (акт – от лат. actus ‘извършен, сторен‘; със значение на писмен указ, постановление с държавно или обществено значение) - препис (със значение на възпроизвеждане на оригинала; копие) - касационно обжалване (касация – от фр. casation през рус. касация, касационно обжалване със значение на отменяне на решение/присъда на по-долна съдебна инстанция в по-горна) |
| категория институции | - орган на власт (орган – със значение на учреждение, служба, институция с определени ръководни, законодателни, изпълнителски, контролни и др. функции; власт – със значение на права, пълномощия на държавни органи) - полицейска или съдебна власт (от гр. πολιτεια 'държавно управление' през нем. Polizei) - областен съд - касационен съд *(съд – държавна институция, която разглежда и разрешава наказателни и граждански дела според законите в страната; съдилище.) |
| категория лица/извършители | - непосредствените извършители (от рус. непосредственный; със значение който се осъществява, се намира, става или следва веднага, направо, без посредничеството на някого или на нещо; непосреден, пряк, директен; извършител – лице, което извършва, осъществява или е извършило, осъществило нещо) - подсъдимия (от рус. подсудимый; със значение на който е подведен под съдебна отговорност, срещу когото се води съдебен процес поради обвинение в незаконно действие) - свидетели (със значение на лице, призовано от съда да даде показания по някой процес, дело) |
| категория юридически процеси | - наказание (със значение на физическо или морално мъчение, тормоз, наложено на някого като ответна мярка за сторена вина, прегрешение или престъпление) - обвинения (със значение на обвинителен акт) - помилване (със значение на отменя се или се смекчава изпълнението на наказание на осъден) - присъда (със значение на решение на съд, което определя виновността или невинността на някого според закона и характера и размера на неговото наказание при разглеждане на наказателно дело, процес.) - дела (със значение на съдебен процес) - престъпления (със значение на действие, постъпка, които нарушават законите и подлежат на наказателно преследване) - показания (със значение на устно или писмено изложение, съобщаване на факти, обикн. при разпит, следствие, необходими за съдебен процес) |
В Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации от 14 юни 1934 г. се урежда въпросът за “разтурянето”, разпадането на партийно-политическите организации, в които се и техните поделения, съюзи, движения. Забранява се превръщането им в други организации и се прекратява дейността им, като се назначават и лица, които да отговарят за изпълнението на закона – областният директор и министъра на вътрешните работи и народно здраве. В се открояват четири основни категории, в които може да бъде обособена административната лексика:
– категория организации – включват се партийно-политическите организации, термините съюзи, движения и административни актове със значения, познати и в съвременния български език, но в различен исторически и политически контекст във връзка с функционирането на политическите държавни обединения;
– категория названия на длъжности – включва названието областни директори, със значение на административно лице, което ръководи дадено учреждение като това название с времето е заменено с областни управители, но значението остава същото – териториален едноличен орган на изпълнителната власт, осъществяващ административен контрол, като следи за законосъобразността на актовете на органите на местно самоуправление и местна администрация; второто название министър на вътрешните работи и народното здраве също претърпява изменение, поради това, че Министерството на вътрешните работи функционира с това наименование в периода 1911–1944 г., към днешен момент названието е министър на вътрешните работи, терминът министър навлиза от френски език със значение на длъжност на член на правителството, който обикн. стои начело на отделно министерство;
– категория институции – наличен е само едно название – надлежните съдилища със значение на учреждение, което разглежда и разрешава наказателни и граждански дела;
– категория партийно-политически издания – включва термините вестници, списания и брошури, функциониращи с познатите от съвременността значения на печатни периодични издания, които имат изцяло социално-обществена функция да информира.
| категория организации | - партийно-политическите организации - партии (от лат. partis 'част' през фр. partie или рус. партия; със значение на политическа организация със свой устав, идейна програма и цели, определени обикн. от интересите на дадена обществена група или класа, която се стреми към участие във властта, за да отстоява тези интереси) - съюзи (със значение на политическо държавно обединение) - движения (със значение на политическо държавно обединение) |
| категория названия на длъжности | - областните директори (директор – от лат. director през рус. директор; със значение на отговорно административно лице, ръководител на учреждение) - министъра на вътрешните работи и народното здраве (министър – от фр. ministre; със значение на длъжност на член на правителството, който обикн. стои начело на отделно министерство); Министерството на вътрешните работи функционира с това наименование в периода 1911–1944 г. |
| категория институции | - надлежните съдилища (със значение на учреждение, което разглежда и разрешава наказателни и граждански дела; съд) |
| категория партийно-политически издания | - вестници (със значение на периодично издание,, което излиза на големи листове и информира за текущите, предимно политически, събития) - списания (със значение на печатно периодично издание с повече сътрудници) - брошури (със значение на издание, посветено на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полемично или агитационно съдържание)) |
Наредба-закон за защита безопасността на държавата, утвърдена с указ №13 от 1 септември 1934 г. е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор, с министър-председател Александър Цанков, чрез който правителството се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. Категориите в тази наредба-закон са както следва:
| категория лица/организации | - частни лица (юрид. със значение на всеки гражданин на една държава, носител на граждански права и задължения) - организации, групи или техни поделения (поделение - със значение на структурна съставна част) - поданици (със значение на постоянен жител на една държава, който има всички права и задължения, произтичащи от нейните закони; гражданин) - емигранти (от лат. emigrans, -antis през рус. эмигрант и нем. Emigrant; със значение на лице, което е напуснало доброволно родината си или е прогонено от нея и живее в чужда страна по политически, икономически и други причини; изселник) |
| категория уреждане на взаимоотношенията | - вражда (със значение на недоброжелателни отношения) - враждебни действия (със значение на недоброжелателни действия) |
| категория престъпни деяния | - престъпление (със значение на действие, постъпка, които нарушават законите и подлежат на наказателно преследване) - насилие (със значение на принуда) - престъпни деяния (деяние – със значение на дело,, действие, постъпка) |
| категория административни действия | - глоба (със значение на парична сума, която се заплаща като наказание при нарушаване на някакъв закон, правилник, разпоредба) - спомагане (със значение на оказване на съдействие) - разпоредба (със значение на указание, нареждане, изискване със задължителен характер в закон, устав, правилник, наредба и под.) - пълномощие (със значение на право, предоставяно на някого, да извършва определени официални, дипломатически и др. подобни действия от името и за сметка на дадено лице, институция и др.) |
| категория въоръжение/въоръжени действия | - муниции (от лат. munitio 'укрeпяванe' прeз нeм. Munition или фр. munition; със значение на бойни припаси – патрони, гранати, бомби, мини и под.; боеприпаси) - снаряжения (от рус. със значение на всичко, с което е снабден отделният войник, военна част или армия, освен оръжието и храната; амуниция, екип) - въоръжени или терористически действия - въоръжени сили (със значение на войската на една държава) |
Законът за реквизицията, издаден на 23 март 1939 г., се издава във връзка военното положение и урежда условията, в които се извършва отнемане, принудително изземване на имущество, което е собственост на частни лица (храни, животни, транспортни средства и др.), придобивано от държавата за временно ползване или завинаги срещу заплащане. Категориите и термините, които са част от тях, в този закон са както следва:
| категория обществени органи и комисии | - автономни и обществени органи (автономен – от гр. αύτόνομοσ 'независим, самостоятелен'; със значение на който се ползва с политическо или административно-териториално самоуправление въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението; обществен орган – със значение на който служи, върши се за благото на всички или на много членове на обществото) - ревизионните органи на реда (със значение на извършители на ревизия; орган – със значение на учреждение, служба, институция с определени ръководни, законодателни, изпълнителски, контролни и др. функции) - изпълнителни органи (изпълнителен – със значение на който привежда в изпълнение, осъществява определени цели, решения, задачи; орган – със значение на учреждение, служба, институция с определени ръководни, законодателни, изпълнителски, контролни и др. функции) - изпълнителни комисии (изпълнителен – със значение на който привежда в изпълнение, осъществява определени цели, решения, задачи; комисия – със значение на група избрани или назначени лица, на които е възложено изпълнението на някаква обща задача) - областна реквизиционна комисия (реквизиционен – със значение на който се отнася до реквизиция; комисия - със значение на група избрани или назначени лица, на които е възложено изпълнението на някаква обща задача) |
| категория административни действия | - реквизицията (от лат. requisitus ‘търся, изисквам’ прeз фр. réquisition; юрид. със значение на отнемане, принудително изземване на имущество, което е собственост на частни лица (храни, животни, транспортни средства и др.), придобивано от държавата за временно ползване или завинаги срещу заплащане, обикн. за нуждите на войската по време на война; реквизиране) - реквизира (със значение на извършва, осъществява реквизиция) - обезщетение (със значение на парична сума, която се изплаща на пострадало лице като компенсация за нанесена щета, загуба, злополука) - съдебни санкции (санкция – със значение на наказание, предвидено в закон, правилник) - мобилизационни планове (със значение на планове за привеждане на войска от мирно състояние в състояние на готовност за военни действия) - обжалване (със значение на подавам жалба в по-висша съдебна инстанция с искане да се отмени издадена присъда или решение) - съдопроизводство (със значение разрешаване на съдебни дела по установен ред) - глоба (със значение на парична сума, която се заплаща като наказание при нарушаване на някакъв закон, правилник, разпоредба) |
Юридическата лексика, част от административния стил, която се ексцерпира от посочените закони и наредби, се отличава с използване на терминология, неприсъща за другите стилове.Употребяват се установени изрази и термини, специфични за отделните учреждения и институции, които уреждат отношенията между отделните институции или между институциите и членовете на обществото. Тази лексика не се отличава с вариативност и стилово многообразие, а се наблюдава употребата на еднообразни и точно установени изрази. Това създава тенденциозност и в отделните закони могат да бъдат проследени еднакви категории, в които да бъде разпределена тази лексика, или близки по значение и функция. В периода 1933–1939, макар и в различни по вид закони, терминологията навлиза основно от руски, френски или немски език, специализирана е за официално-деловия стил и показва разнообразие с оглед на функционирането ѝ в различни сфери на държавната административна дейност.
Kontakt: zornitsa.tancheva16@gmail.com
Mohlo by vás z této kategorie také zajímat
- Jazykové chování Ukrajinců v ČR: témata ke zkoumání (Oleksandr Stukalo)
- Príbehy o neláskavých časoch (Viera Žemberová)
- Hororové motivy a jejich funkce v pohádkách Ludwiga Tiecka (Dominika Prchalová)
- Pragmatika a její souvislost s argumentací a přirozeným jazykem (Martin Prokop)
- Rulettenburg (František Všetička)