Павел Крейчи

В самото начало, преди да започнем да анализираме един интересен въпрос от гледна точка на ономастиката, транслатологията, географията, политологията, историята и други дисциплини, който се отнася до съществуването на понятията „земя на чехите“, „земя на сърбите“ и „земя на хърватите“ и до възможностите едно такова понятие да се преведе на чужд език, ще ни бъде от полза да обясним накратко какво имаме предвид, когато говорим за географско или кратко, неформално име (англ. geographical, short name) и каква е разликата между това понятие от една страна и т.нар. политическо или официално, дълго, формално наименование (англ. official, formal name) от друга страна. Когато погледнем картата на Европа, можем да посочим вече петдесет независими суверенни държави и няколко автономни територии или острови с ограничен суверенитет (като напр. Гибралтар, Нормандските острови или Фарьорските острови). Всичките тези държави носят име – най-често изписано с една (България, Франция, Дания...) или по-рядко с две думи (Босна и Херцеговина) – съществителни собствени имена. Съществителното собствено име, което означава някакъв вид територия, принадлежи към групата т.нар. географски имена, топоними, по-точно хороними (виж напр. Чермак 2010, 277). Географските имена същевременно представляват една от словообразувателните категории в процеса на деривативното словообразуване на съществителните имена. Българската или чешката хоронимия на европейските държави в основни черти е изградена от едни и същи принципи: и в двата езика използваме преди всичко домашни варианти, т.нар. егзоними, въпреки че след като сравним българската и чешката карта на Европа, можем да кажем, че българският език е в по-голяма степен под влияние на оригиналната (или поне интернационалната) форма, отколкото чешки език – срв. бълг. Ирландия или Ейре (англ. Ireland, ирл. Éire х чеш. Irsko), Нидерландия или Холандия (хол. Nederland или Holland х чеш. Nizozemsko или Holandsko), Германия (нем. Deutschland, англ. Germany, фр. Allemagne х чеш. Německo), Австрия (нем. Österreich, англ. Austria х чеш. Rakousko), Беларус (блр. Беларусь, англ. Belarus х чеш. Bělorusko), Молдова (рум. Moldova, англ. Moldova х чеш. Moldavsko или Moldávie).¹ Географските имена се използват в ежедневната комуникация и в текстове от най-различен характер, включително официални. Те назовават територията както от гледна точка на съвременността, така и с поглед към миналото. Не подлежат на промяна при промяна на формата на държавно управление, притежават важно символично значение (родина, дом).

Почти всяка държава освен своето традиционно, географско име има и т.нар. политическо (или формално) наименование, което обикновено представлява словосъчетание от географско име и съществително нарицателно име от типа на република, кралство, княжество, федерация и т.н. (Република Сърбия, Кралство Швеция), понякога с допълнителен конкретизиращ атрибут (Народна република България, Социалистическа федеративна република Югославия). Обикновено формалното наименование се състои от няколко думи (най-малко две), употребата му в ежедневната комуникация е минимална, то има приложение най-вече в комуникативни ситуации от официален и/или тържествен характер. Това име назовава територията само от гледна точка на актуалната валидност във времето.² Политическото наименование има важно административно значение (държавата с официалното си наименование е субект на международното право), но съществуването му не е необходимо – в съвременната Европа има седем държави, които официално съществуват само под географското си име, т.е. не притежават никакво политическо наименование. Това са Ирландия (Éire/Ireland), Грузия (საქართველო [Sak'art'velo], англ. Georgia), Украйна (Україна, англ. Ukraine), Унгария (Magyarország, англ. Hungary), Румъния (România, англ. Romania), Босна и Херцеговина (Bosna i Hercegovina/Босна и Херцеговина, англ. Bosnia and Herzegovina) и Черна гора (Crna Gora/Црна Гора, англ. Montenegro).

В нашия текст ще се спрем върху хоронимията, която е свързана с общо четири държавни формации. Постепенно ще се запознаем с трите български названия на хърватската държава, с проблематиката на превода на наименованието на сръбската част на Босна и Херцеговина (да не се стига до объркване с традиционното име на сръбската държава, Сърбия) и ще си припомним случая на Чехия – различаването на чешките географски имена Česko и Čechy и проблематиката на техните чуждоезикови еквиваленти.

1. Случай HRVATSKA: в български език се използват три названия (Хърватско, Хърватия, Хърватска), което е необичайно за една държава с подобна значимост като България или Чехия. Справочниците от ХХ век посочват само формата Хърватско, но тъй като суфикс -ско в български език вече не е продуктивен, явно заради това са се появили два нови варианта: Хърватия (формата, която отговаря на стандартния български словообразувателен модел за географските названия – виж по-нататък таблицата с българските, хърватските и чешките суфикси на европейските държави) и Хърватска, т.е. пряка заемка от хърватски.

Таблица 1

От 90-те години можем да забележим конкуренция на трите форми – най-много в публицистиката (както в писаната, така и в аудиовизуалната), научната литература и – разбира се – в разговорния стил. Това „състезание“ на края печели Хърватия, за което свидетелстват данни от нашите предишни изследвания (напр. Крейчи 2019a: 79-85):

Таблица 2

2. Случай СРБИЈА и СРПСКА: хоронимът Српска е – всъщност беше – едно архаично название на сръбската държава, отдавна неактивно. С промяната на административно-политическото състояние на Босна и Херцеговина, където върху част от нея босненските сърби са провъзгласили възникването на Република Српска (още през 1992 година, което беше официализирано по време на дейтънските преговори и в последствие в рамките на дейтънските и парижките споразумения в края на 1995 година), този хороним беше отново въведен, „ревитализиран“ от босненскосръбските националисти. Тогава възниква нова административно-политическа ситуация – съществуването на две сръбски държавни административно-правни формации: Република Сърбия (Република Србија, тогава в рамките на Съюзна република Югославия, от 2006 като самостоятелна държава) и Република Сръбска (Република Српска), формираща един от два т. нар. ентитета на Босна и Херцеговина (вторият е Федерация Босна и Херцеговина).

Чуждоезикови еквиваленти на Србија има (бълг. Сърбия, чеш. Srbsko, англ. Serbia, нем. Serbien и т.н.), на Српска обаче няма, поради което в другите езици се подхожда към две възможни решения: 1) думата не се превежда (виж напр. angl. Republic of Srpska), 2) думата се смята за прилагателно име и като такова се превежда (виж напр. бълг. Република Сръбска или чеш. Republika srbská), но в такъв случай става невъзможно нейното самостоятелно използване като съществително, т.е. превеждането на името Српска е невъзможно, макар че е потенциално желателно (виж напр. името на авиокомпанията Air Srpska, уеб-сайта на обществената администрация на Република Сръбска eSrpska, политическото движение Окупљање За Српску, гражданската инициатива Респиратор за Српску, вестника Глас Српске, организацията Удружење књижевника Српске или състезанието Трчимо за Српску³ от януари тази година). По-подробно за проблематиката на превода на този сръбски хороним виж у Крейчи (2019a: 106-114, 2019b: 27-40).

3. Случай ČESKO и ČECHY: в чешки език и двата хоронима притежават един и същ корен, но не става дума за синоними, съдържанието е различно: първият израз е наименование на чешката държава, вторият на централна или историческа Чехия, т.е. западната част на съвременната чешка държава.

В германските и романските езици се използват две съвсем различни форми – едната можем да наречем Б-форма (или Б-вариант) и тя означава историческа Чехия, т.е. Бохемия. Другата Ч-форма (или Ч-вариант), тя представлява хороним, съдържащ в своята структура славянски (чешки) корен чех- (в някои езици чек- с променена веларна съгласна). Така към чешката двойка названия Česko – Čechy, които обаче представляват две различни Ч-форми, възникват еквивалентни двойки с участието на Ч-форма и Б-форма: Czechia – Bohemia, Tschechien – Böhmen, Tchéquie – Bohême, Chequia – Bohemia и т.н. (фонетично и морфологично приспособеният латински топоним Bohemia е с германски произход). Ч-вариантът, понеже е свързан с етнонима чех, има по-ново значение, означава в тези езици винаги само и единствено чешката държава, Чехия, Česko, докато Б-вариантът е свързан изключително с историческа територия, Бохемия, Čechy.

Тъй като в славянските езици Б-формата не е много активна, често се случва, че Ч-формата се използва както като държавно име, така и като наименование на Бохемия (особено често още през времето на Чехословакия), което може да води до недоразумения (напр. в използване на двучленното географско име Чехия и Моравия в Протекторат Чехия и Моравия, където без съмнение е за предпочитане формата Бохемия и Моравия).

На чехите, които превеждат на някакъв чужд език, също така им се случва, че прилагателното име чешки (český), контекстуално се отнасящо до Бохемия (т.е. Čechy, Bohemia, Böhmen), а не до Чехия (т.е. Česko, Czechia, Tschechien), превеждат като Czech или tschechisch, явно поради звуковата близост на коренната морфема, вместо правилното Bohemian, съотв. böhmisch: виж напр. Encyclopedia of Czech and Moravian Wine (1997)⁴ вместо ... Czech Wine или ... Bohemian and Moravian Wine или страница на държавната агенция CzechTourism Get to Know Czech and Moravian Folklore!⁵. Въпросния уебсайт много добре илюстрира недостатъчното познаване на собственото си странознание дори от хора, работещи в държавните институции. Като погледнем немския или италианския вариант, те посочват правилната форма (Böhmische und mährische Folklore hautnah miterleben!; Scoprite il folclore boemo e moravo!), обаче френският или испанският вариант отново са с грешка (Apprenez à connaître le folklore tchèque et morave! вместо правилното ... bohème et morave; ¡Conozca el folclore checo y moravo! вместо правилното ... de boheme y moravo). Погрешни преводни еквиваленти за съжаление предлагат също така онлайн преводачи като Google Translatе или DeepL.

В нашата статия посочихме три типа преводачески проблеми, свързани с превеждането на чуждоезиковите хороними. В случая с Хърватия – Хърватска – Хърватско българите първоначално предпочетоха две нови форми пред старата и от онези две тази, която се вписва по-добре в системата на българските хороними. В случая със Србија и Српска в редица езици (не само в българския или чешкия) не е възможно да се преведе формата Српска, просто заради това, че в тези езици друг активен хороним с корен срб- няма. В третия случай – Česko и Čechy – обърнахме внимание преди всичко на недостатъчно различаване на т.нар. Ч-форма от Б-форма в българския (но не само в него), което води до неправилното използване на името на цялата държава за означаване на нейната западна част, и на аналогичен проблем, когато става въпрос за превод на прилагателното име český от чешки (който неправи разлика става ли въпрос за цялата чешка държава, Чехия, или само за нейната западна част, Бохемия), на други езици, особено неславянски, където Б-формата (Bohemian, böhmisch, boemo и т.н.) присъства без каквито и да било колебания.

Литература

КРЕЙЧИ 2005: Pavel Krejčí, Proč má Chorvatsko v bulharštině tři jména? (plus pět případů dublet v bulharském zeměpisném názvosloví). In: Littera scripta manet (Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Василка Радева). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 2005, 609–626.

КРЕЙЧИ 2019а: Pavel Krejčí, Eleven Fragments from the World of Czech and South Slavonic Languages. Selected South Slavonic Studies 2. Masaryk University Press, Brno 2019.

КРЕЙЧИ 2019b: Pavel Krejčí, Základní společensko-politické reálie současné Bosny a Hercegoviny a jejich translatologické reflexe v češtině. Opera Slavica. Slavistické rozhledy, XXIX/2019, 4, 27–40.

ЛУТЕРЕР, ШРАМЕК 2004: Ivan Lutterer, Rudolf Šrámek, Zeměpisná jména v Čechách, na Moravě a ve Slezsku. Slovník vybraných zeměpisných jmen s výkladem jejich původu a historického vývoje. Tobiáš, Havlíčkův Brod 2004 (2. изд.).

ЧЕРМАК 2010: František Čermák, Lexikon a sémantika. Nakladatelství Lidové noviny, Praha 2010.

Доц. д-р Павел Крейчи е преподавател в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Научните му интереси са в областта на сравнителната граматика на южнославянските езици (преди всичко сръбския, хърватския и българския) и чешкия, стандартизацията на книжовните езици в южнославянски контекст, фразеологията, транслатологията. Автор на три публикации по сравнителна чешко-хърватско-сръбско-българска фразеология, две публикации за проблематиката на развитието на съвременните южнославянски езици и една публикация по чешко-южнославянско сравнително езикознание.

Kontakt: pkrejci@phil.muni.cz