Елена Крейчова

Както е известно, преводът играе ключова роля в междукултурната комуникация, поддържа езиковото и културно многообразие. Преводът е феномен, който е част от човешката цивилизация и култура от много дълго време и оказва значително влияние върху нея. Той участва в разпространението на културни ценности и знания от всички области на научните изследвания, чрез превода хората винаги са придобивали голяма част от своите културни познания и образование, като преводачът създава симбиоза между изходната и целевата култура. Преводите на Библията са обект на изследване на транслатологията и предоставят много интерпретации и инспирация за поколения лингвисти. В теорията на динамичната (функционалната) еквивалентност при превод на Библията на Юджийн Найда (НАЙДА, ТАБЕР 1974) крайната цел на превода на библейския текст е достигането до сходно възприемане на езика както от реципиентите на изходния, така и на превеждания текст. Казано с други думи, това е опит за предаване на смисъла на оригиналния текст, без придържане към буквалния превод или дословен превод на думи и конструкции, целта на преводача е читателят и на двата езика да разбере значенията на текста по аналогичен начин.

Изхождайки от транслатологичната теория за функционалната еквивалентност, подготвихме предмета „Библейските текстове в славянски преводи“, който се изучава в магистърска програма „Славистика“ на Масариковия университет в Чехия. В предмета са необходими познания по старобългарски език, които също се придобиват в рамките на посочената магистърската програма. Той представлява поглед към превода на отделни части от Библията (новозаветни текстове) и главно лексикален анализ на определени думи, словосъчетания и фразеологизми, изконно свързани с библейския текст и които изграждат характерен културен пласт във фразеологията на редица европейски езици. Те представляват език сами по себе си, своеобразен духовен код, обединяващ народите от християнските култури (БАЛАКОВА и кол. 2013, 5). Тези лексикални единици се разглеждат чрез функционирането им в сакралния текст (в нашия предмет – в старобългарските новозаветни текстове), в преводите на съвременните славянски езици отново в библейски контекст, а също така ги разглеждаме като един динамичен елемент в структурата на езика, който може да бъде променян и актуализиран. Отделни компоненти на учебния материал по този предмет представляват наблюденията в областта на етимологията, лексикална семантика в контрастивен славянски план, употреба в съвременните славянски езици (публична реч, медийни текстове). Също така голяма част от работата се състои в наблюдение и анализ на промените на устойчивите словосъчетания и фразеологизмите от библейски произход в структурно и семантично отношение в зависимост от контекста, от потребностите на комуникативната ситуация, най-вече в публичната реч – в медийни текстове, в рекламата и др. под. Всяка лекция е посветена на два или три фразеологизма или устойчиви словосъчетания от библейски произход, напр. насъщния хляб (chléb vezdejší), манна небесна (mana nebeská), забранения плод (zakázané ovoce), ангел хранител (anděl strážný), блудния син (ztracený syn), вълк в овча кожа (vlk v rouše beránčím), глас в пустиня (hlas volajícího na poušti), жертвен агнец (obětní beránek), крайъгълен камък (základní kámen), солта на земята (sůl země), Содом и Гомор (Sodoma a Gomora), Тома неверни (nevěřící Tomáš) и др. и на няколко отделни думи, които функционират със специфична семантика в библейските текстове, напр. благодат (láska, milost, milosrdenství, charita), космос (vesmír), слово (slovo), дявол (ďábel) и др. Всяка лекция започва с представянето на културологичен контекст – главно старозаветен и новозаветен, по-общ европейски и понякога световен, свързан с ключов семантичен компонент от устойчивото словосъчетание. Разглежда се етимологията на отделните думи или на ключовите компоненти на устойчивото словосъчетание или фразеологизма – както в славянските езици, така и в старогръцки, иврит, латински, правят се аналогии и с други индоевропейски езици. Представя се речниковото значение на думата или словосъчетанието, на ключовия компонент от фразеологизма – както в старобългарски, така и с помощта на тълковните речници на славянските езици. Изследват се колокациите на думата (главно в библейски контекст), като се съсредоточаваме предимно върху устойчивите, фиксираните колокации, които по принцип могат да бъдат разделени (ЧЕРМАК, 2017) на два типа: терминологични, с ясна структура (напр. термини, състоящи се от две и повече лексеми), и идиоматични (т.е. фразеологизми и идиоми). Наблюдава се употребата на словосъчетанието в съвременен (медиален, рекламен и др.) дискурс в няколко славянски езика. Особен интерес предизвиква и изследването на вариантността и актуализациите (преднамереното отклонение от стандартната употреба, промените в структурата, замяната на някой от компонентите, срв. КРЪЧМОВА, 2017) в структурата на библейските фразеологизми. Тези актуализации и функционирането им в дискурса на медийния език представляват иновация както на формата на езиковия знак, така и на семантиката, включително получаването на нови конотации.

Студентите подготвят презентации по избрани от самите тях словосъчетания, библейски фразеологизми, библейски образи и т.н. Фразеологичните единици се анализират както от гледна точка на тяхната структура, при употребата им в съвременния език се обръща внимание и на тяхната стилова принадлежност, честотност на употреба в медиен дискурс и други съвременни текстове с използване на корпусите на славянските езици. Изследва се тяхната актуализация и вариантност и се обосновават комуникативните стратегии, предизвикали различните актуализации, като понякога връзката между първоначалния фразеологизъм и актуализирания фразеологизъм е очевидна, а в други случаи връзката между тях е едва забележима. Най-интересните актуализации са тези, които съвсем очевидно въвеждат нови елементи в значението на оригиналната фраза, но в същото време поддържат ясно видима връзка с оригиналната фразеологична единица. Студентите обработват статистически и анализират вариантите (лексикални, семантични, структурни) на инвариантния фразеологизъм, т.е. основната форма на езиковата единица, която е относително стабилна, повече или по-малко немаркирана (стилово и т.н.) и най-фреквентна. Презентациите на студентите винаги разглеждат сходствата и различията в употребата в най-малко два славянски езика, прилагайки методите на контрастивния анализ.

Едно от предизвикателствата към преподавателя на този предмет е да рефлектира фоновите знания, с които идват студентите, с какво познаване на библейските текстове, с какъв личен опит са те с четенето и тълкуването на новозаветни текстове. Самата работа на студентите по този предмет е предизвикателна с това, че разкрива както етимологията, така и новите употреби на традиционните библейски устойчиви изрази и ги конфронтира с класически библейски теологически смисъл и интерпретация. Интерпретира се и функционирането на библейските устойчиви словосъчетания извън сакралния контекст, когато те понякога дори не са възприемани от реципиентите на съвременните славянски езици като словно богатство, свързано с християнската религия. Освен осъзнаването на високата фреквентност на устойчивите словосъчетания от библейски произход в публичната реч, в часовете по предмета „Библейските текстове в славянски преводи“ възникват и редица транслатологични въпроси и интерпретации, които изискват и необходимост от постоянно обогатяване и на познанията на преподавателя.

Литература

БАЛАКОВА и кол. БАЛАКОВА, Д., КОВАЧОВА, В., МОКИЕНКО В. М.: Наследие Библии во фразеологии. Грайфсвальд: Ernst-Moritz-Arndt-Universität Greifswald, 2013.

КРЪЧМОВА. KRČMOVÁ, Marie. AKTUALIZACE. In: Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.), CzechEncy - Nový encyklopedický slovník češtiny, 2017. URL: https://www.czechency.org/slovnik/AKTUALIZACE (cit: 30. 5. 2023)

НАЙДА, ТАБЕР. NIDA, Eugene A., Charles R. TABER. 1974. The Theory and Practice of Translation. Leiden: E. J. Brill.

ЧЕРМАК. ČERMÁK, František. KOLOKABILITA. In: Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.), CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny, 2017. URL: https://www.czechency.org/slovnik/KOLOKABILITA (cit. 8. 5. 2023).

Доц. д-р Елена Крейчова е преподавател по български език, по сравнителна граматика на славянските езици и старобългарски език в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Научните й интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, палеославистиката, транслатологията, психолингвистиката, глотодидактиката. Автор на редица речници и учебни помагала по български език като чужд.

Kontakt: ekrejcova@phil.muni.cz