Неда-Мария Панайотова

В центъра на този доклад е съпоставката между преводните версии и оригинала на филма „Рамаяна”, изграден върху познатия, древен епос, запленил милиони през вековете. Епосът, както е известно, разказва за приключенията на принц Рама, седмата аватара на бог Вишну според индийската митология. Историята е адаптирана от Юго Сако във вид на аниме филм през 1992 и има различни имена („Рамаяна”: Легендата за принц Рама”; „Принцът на светлината – легенда за „Рамаяна”; „Принцът войн”) и в няколко версии: изцяло английска, версия на хинди и версия на английски с песни на санскрит. Има и американска версия, която е превод от хинди. Българският превод следва американската адаптация и се нарича „Принцът на светлината – легенда за „Рамаяна”.

Ако тръгнем от определението на Нида и Табер, че преводът е пренаписаване на съобщението от изходния език на целевия, така че да се постине прилика, еквивалентност (NIDA AND TABER, 1974), ще видим, е тук еквивалентността на версиите е разбирана по различен начин. Трудностите са от различно естество и често „преводачите знаят, че преминават отвъд, но не знаят какъв вид мост и често пресичат по друг мост, за да проверят наново. Понякога те падат през парапета в бездната» (FIRTH, 1957, 197)

При сравнението на версиите, първото, което прави впечатление е, че между отделните варианти има големи разлики и неточности не само при превода на репликите, но и при конструкцията на филма като цяло. Сцените в българската версия не следват оригиналния хронологичен ред, а са разбъркани. Някъде липсват важни елементи от историята, като въведението и първата битка на Рама, което деформира историята за българския зрител, незапознат с епоса.

Първоначалната английска версия от 1992 г. като филм в пълния си вид трае 135 минути (2 часа и 15 м.), докато българската версия е само час и 27 минути. Вероятно това силно съкращение идва от факта, че българската версия следва американската, а не оригинала. Въпросът е защо две английски версии на една и съща продукция, чийто оригинал също е английски, толкова се различават една от друга и защо се е получило такова объркване в интерпретацията на историята и подредбата на сцените, че филмът да стане почти неразпознаваем от първоначалния си вид? Друг въпрос, който също си задаваме е защо се е налагало да се адаптира, превежда и дублира наново версия, която вече е съществувала на английски и дали вторият превод, макар и далеч от оригинала, не е по-добър?

Това са въпросите, които ще разгледам в този текст, използвайки съпоставителен анализ на трите версии - английска, българска и американска.

Както е известно индийският епос разказва за живота и приключенията на принц Рама, аватар на индуско божество, отговарящо за мира и за опазването на света. Принцът на древното кралство Айодия – Рама е превъплъщението на Вишну, който слязъл на земята, за да защитава смъртните от злия крал Равин. Историята разказва за сватбата на Сита и Рама, за отвличането на Сита и спасването й, за войната с демоните – всъщност една вечна история за доброто и злото. Епосът може да се сравни по мащабност с „Илиада” на Омир и отвличането на красивата Елена, довело до падението на Троя.

Първоначалната пълна английска версия следва оригиналния разказ за Рама почти дословно, но американската и българската версии се отклоняват значително. Разликите в преводите не са само на база отклонения, а и големи части от оригиналния сценарий са пренаписани: премахвани са и са добавяни нови реплики на героите, както и на разказвача, смисълът на други пък е променен напълно. Промените са толкова много и така очевидни, че е ясно, че са преднамерени.

Известно е, че на екран визуалните образи стоят толкова дълго, колкото е нужно средностатистическият зрител да улови смисъла. В резултат на това преводачът често представя диалога или разказа на изходния език в сбита форма. Загуба или промяна на значението също се случва, защото писменият текст не може да прехвърли всички съобщения и информация на говоримия език за ограничено време.

Друг важен момент при превода на филми е, че този вид превод винаги акцентира върху измеренията на комуникативния модус. За разлика от комуникацията чрез книги, мобилни телефони или жестов език, филмовата комуникация предполага, че както акустичният канал чрез въздушни вибрации, така и визуалният канал чрез светлинни вълни се използват едновременно. Подчертана е необходимостта от приспособяване в процеса на превод към изискванията на двата канала. Понятието «динамична еквиивалентност», което Нида въвежда, е показателно за необходимостта от постигане на идентичност на семантиката спрямо цялостния културен фон на получателите.

Тъй като от една страна, преводачът има отговорността да предаде възможно най-точно информацията и усещането на оригиналния текст, но от друга – понякога е длъжен да адаптира текста според публиката, а и да остави собствения си „артистичен” почерк, очевидно публиката, средата и мястото, за което е предназначен филмът - влияят върху превода. Освен това при превеждането на художествени текстове понякога се налага да жертваме точния, но пък лишен от чувство превод, за да постигнем чувствеността на по-художествения, елегантен изказ или комичността и грубостта на по-разговорния, ако ситуацията го изисква. Много е важно преводът да звучи разбираемо и да е на говорим език. В повечето случаи филмите, превод от английски, са възприемани като масово изкуство, за забава, а не като свято, извисено изкуство за елита. Така че един добър филм трябва да бъде достоен компромис между пазара и изкуството, за да не обиди нито масата, нито критиците.

Смятам, че точно такъв е случаят при промените в американската и съответно в българската адаптация на филма „Рамаяна”.

Тъй като оригиналът е създаден в японски аниме стил (погрешно сметнат от западната публика за детска анимация), американската, а след нея и българската версия са се стремили да се харесат на по-млада, детска аудитория, което е повлияло върху превода и на двата варианта. Повечето от сложните фрази и думи от оригиналната прожекция са опростени, изказът е олекотен и е използвана разговорна лексика в репликите на някои от героите като Хануман, например, с цел постигането на комичен ефект.

Именно образът на героя Хануман е най-яркият пример за промените в превода. В оригиналната версия синът на бога на ветровете е представен като сериозен, смел и състрадателен персонаж, но в по-късните адаптации той е и комичен герой. Хануман получава много допълнителни забавни реплики и постоянно пуска шеги в сериозни ситуации, всичко това е добавено в преведената американска версия за развлечение на по-младата публика и за да отвлече вниманието им от по-неприятните за деца сцени.

Най-явен пример за изменения характер на Хануман е сцената, в която той отива като вестоносец в двора на Равин, за да преговаря за мир. Равин се подиграва с него и подпалва опашката му като го изпраща обратно при Рама. Междувременно, Хануман тича из двореца и града на демоните като ги подпалва в опит да угаси пламтящата си опашка. В оригинала Хануман няма реплики в тази сцена и дори не реагира на горящата си опашка. В българската версия обаче синът на бога на ветровете съвсем нарочно подпалва града и двора на Равин като междувременно пуска хапливи закачки и се подиграва с демоните. Това прави сцената по-скоро комична и отнема от нейната сериозност.

Друг герой, чийто характер е доста изменен от първоначалния си вид, е Сита. В епоса на „Рамаяна”, Сита е не само красива, но и смела, умна и по-силна от нормалните хора и служи за пример като идеалната жена и съпруга. В първата английска версия обаче героинята й е променена напълно в безпомощна девойка, изпаднала в беда, тип Снежанка, която е твърде наивна, може само да плаче и да чака своя принц да я спаси. Вторият английски превод е по-верен на епоса, отколкото е първата адаптация на филма, и дори само с няколко реплики, успява да покаже смелостта и жертвоготовността на Сита, докато е в плен на злия Равин. Освен това и двете по-късни адаптации използват по-дълги реплики, с повече контекст. Ето пример от тази сцена.

В първата английска версия, когато Хануман отива да се срещне със съпругата на Рама, тя плаче и го умолява да доведе Рама, за да я спаси. При втория английски превод обаче Сита доброволно остава в плен на Равин и самоотвержено отказва да бъде спасена само тя, като настоява съпругът й да спаси първо всички други хора, пленени от злия крал. Макар да са само няколко реплики, те показват част от истинската Сита и правят сцената по-въздействаща.

Макар американската и българската версия на филма да са се отдалечили от първоначалния сценарий, са го направили с ясната цел да привлекат конкретна, по-млада публика, да я приближат към ценностите на историята, да направят тази публика съпричастна към доброто, както и да ни покажат, че този епос, също като други класическите епоси - „ Илиада“ и Гилгамеш“ например, заслужават да бъдат обикнати от младото поколение. Днес много хора, свикнали с холивудските сценарии, очакват историята да бъде интересна, динамична и забавна. От гледна точка на превода, намирам, че английският превод си е позволил твърде голяма свобода и отдалечаване от оригинала, но като зрител, се радвам на добавените реплики и песни и смятам, че те допринасят повествованието да се разгърне в пълния си потенциал, правейки го запомнящо се и забавно преживяване. А все пак ролята на изкуството най-добре се реализира, ако поучава чрез забавление.

Филмовите версии на този емоционален и красив епос, изпълнен с приключения, епични битки и житейски уроци, говорят за вечната битка между доброто и злото, за красиви хора, екзотични места и доблестни цели – все привлекателни условия при един добре реализиран сценарий . Всеки от преводните варианти на филма „Рамаяна”: Легендата за принц Рама” показва различна страна на историята, но всички те са обединени от магическото и екзотично повествование. Различните варианти на превода на филма дори на един и същ език, добавените или липсващи реплики показват как преводачът може да повлияе върху текста, да изведе на преден план едни или други идеи, спрямо контекста, спрямо публиката, поставяйки върху него собствения си артистичен почерк, както и как може да преобрази напълно един герой. И тъй като филмът е изкуство, задачата на преводача е също така да представи художествените съставки в оригинала на аудиторията във възможно най-естествена реч, за да може целевата аудитория да оцени филма по същия начин, както го прави оригиналната публика. Оттам в преводните версии са предпочетени високо честотни думи или фрази, кратки изречения, адекватни на говорните навици на публиката.

Литература

FIRTH, J. A Synopsis of Linguistic Theory, 1930-55. In: Studies in Linguistic Analysis (pp. 1-31). Special Volume of the Philological Society. Oxford: Blackwell. 1957. [Reprinted as Firth (1968)]

NIDA AND TABER. The theory and practice of translation., 1974

NIDA, E. A. Theories of translation. Piegos de Yuste, #4, 2006, pp. 11

Филми

Ramayana: The Legend of Prince Rama, 1992 г., Индия, Япония - https://www.youtube.com/watch?v=gKcOjnDJfzk

Принцът на светлината / The Prince of Light / 2000 г., България. https://www.youtube.com/watch?v=khlWk1rzMVA

Неда-Мария Панайотова е докторант по теория и праактика на превода във Филологическия факултет на Югозападния университет. Завършила е магистратура ПРЕВОДАЧ-РЕДАКТОР в Софийския университет. Интересите й са в областта на филмовия превод.

Kontakt: nm.panayotova@swu.bg