Елена Руневска

Професионалният ми живот се свърза с този на бесарабските българи от територията на днешна Украйна. Петнайсет години преподавам във ФЖМК на СУ на чуждестранните студенти в първи и втори курс, за които обучението по български език е задължително. В последните десет години те са предимно от Украйна, в голямата си част са бесарабски българи. Обучението е сладка, но предизвикателна работа по ред причини. Умни, възпитани, прилежни, емоционални, но изпълнителни, младите хора идват в старата родина, за да „се учат“, както те казват. Майчиният им език е диалектен български, първият език – руски. Някои говорят свободно, за други е много трудно да общуват на български. Езиковите грешки са типични и са на всички равнища на езика. Когато студентите са съсредоточени и решават езикови задачи или създават собствен устен / писмен текст, изказът и граматиката им са много добри; когато се емоционализират, започват да бързат и допускат всички видове грешки, сякаш нямат понятие от лексика и граматика на българския език. Свикнала съм с това и уважавам желанието и усилията им да следват книжовната норма, волята разумно да преодоляват емоционалния си изказ в името на това да говорят грамотно и смислено. За последното няма проблеми – наистина умеят да изразяват мнението си.

Профил на студентите

Броят на бесарабските българи от Украйна, записали първи курс във ФЖМК от 2010 г. до учебната 2022/2023 г., е шейсет и двама души¹. Младите хора идват от най-голямата българска диаспора в света – близо четвърт милион (ЧМИР, 2020, с. 316). Според приетия през 2012 г. закон за националните малцинства етническите българи имат право на признаване на своя роден език като регионален. Според приетия през 2020 г. закон в училищата на етническите малцинства, които говорят езиците на ЕС, дeцaтa щe зaпoчвaт дa учaт и нa cвoя eзик, и нa укрaинcки, чийтo дял oбaчe пocтeпeннo щe нaрacтвa дo нaй-мaлкo 60 нa cтo в гoрния курc. Към тaзи групa би трябвaлo дa cпaдa и бългaрcкият. (DARIKNEWS.BG, 2020).

Днес в Украйна български език се изучава в различни форми – като основен предмет в училище, като избираем предмет или в неделно училище (ПАРЗУЛОВА, 2013, с. 192). Езиковият модел включва следните три езика: руски и украински (използвани в публичното пространство) и местен български диалект (наричан диалект на буджакските българи, говорен преди всичко вкъщи и в неформалното пространство).

През 2021 г. беше проведена анкета, резултатите от която недвусмислено показват, че преобладаващият брой бесарабски българи от Украйна се самоопределят като българи и приемат българския език като майчин (РУНЕВСКА, 2021). Едновременно с това обаче посочват, че владеят руски език най-добре, тъй като той е водещият в сферата на формалните контакти, вкл. и в училище. И въпреки че повече от половината анкетирани посочват, че са учили български език през целия курс на обучение в училище, те са носители на архаичен диалект, което изисква от тях усилия в изучаването на книжовния български език (ЧМИР, 2020, с. 294).

Ситуацията на езикова интерференция при бесарабските българи е сложна – те владеят диалектен български език, повлиян от руската граматика и лексика, едновременно с това не владеят добре граматическите правила на съвременния български книжовен език. Оттук произтича и спецификата на тяхното обучение по български език: изискват се много сериозни усилия и последователност, за да бъдат успешно преодолени езиковите грешки на всички езикови равнища (на фонетично, правописно, граматично, лексикално, семантично и стилистично), да бъде приведен езикът им книжовната норма, да овладеят умението да говорят и пишат самостоятелно и правилно на български език.

Процесът на обучение е повлиян от лингвистични и екстралингвистични фактори и представлява предизвикателство както за студентите, така и за преподавателя.

Пандемията и предизвикателствата пред преподаватели и студенти

Близо петнайсетгодишните усилия да се намери оптимален и едновременно с това занимателен подход в обучението по български език на бесарабските българи достигнаха своята кулминация по време на COVD пандемията. Тогава всички преподаващи и обучаващи се се оказаха в необикновена извънредна ситуация, в която ученето се случваше единствено онлайн. Електронната среда за онлайн срещи за Софийския университет е общоуниверситетският мудъл.

След 13 март 2020 г. изведнъж гласовете на преподаващи и учещи заглъхнаха. В първата седмица – напълно. Оглушителна тишина и ступор. Сравнително бързо обаче преподавателите започнаха да преподават онлайн, а студентите – да присъстват и да учат. Със звук и картина. В Университета се пристъпи с пълна сила към присъственото обучение в онлайн среда.

Работата в електронна среда с видео и аудио връзка обаче има свои специфики, една от които е осигуряването на гладка връзка. Затова, когато много студенти влизат във виртуалната класна стая, те не включват камерите си. По тази причина преподавателите, особено по практическите дисциплини, при които е задължително участието и на студентите, свикнаха да разчитат единствено на гласовете. На своя глас и на гласовете на обучаващите се. Гласът беше основният инструмент, с който се компенсираше липсата на живото общуване лице в лице. Всички неналични невербални знаци се снемаха в звуковете на естествения човешки език, които се произвеждат. Компесаторно се разви умението да се общува чрез гласа и чрез писането. Цялата гама от емоции стана разбираема, доловима и разпознаваема чрез словото. Комуникацията е социална дейност, в която хората си разменят информация, взаимно си доставят удоволствие или се стремят взаимно да си облекчат душевната (а понякога и физическа) болка и без нея човешките същества биха запазили разум и емоции трудно.

Младите хора, поставени в изолация, имаха нужда повече от всякога да изразят себе си – мисли и емоции – страхове и надежди, размисли за настоящето и виждане за бъдещето. В часа по български език – на български.

Ситуацията се затрудни и от конфликта, възникнал на 24 февруари 2022 г. Трябваше да бъдат положени сериозни усилия, за да се удържа общуването в границите на академичния етикет. Първоначално емоцията надделя над разума, но сравнително бързо обучението се завърна в своето русло. Възникна важният въпрос как да се намери балансът между специфичната филологическа работа и човешкото присъствие – споделянето на човешки истории и облекчаването на душевната болка.

Студентите запазиха присъствие на духа и всеки път, когато ги попитах какво предпочитат – дали да им дам възможност да се занимават с нещо извън пряката ни работа по български език, или да продължим обучението си, те недвусмислено отговаряха, че избират да учат.

Основни методи

Обучението се ръководи от принципа, че сред компонентите на лингвистичната компетентност водещо място заема лексикалната компетентност, която обхваща знанията и способността да се използва речниковият състав на езика, в който се включват думи и устойчиви словосъчетания, идиоми и колокации (ОЕЕР, 2006, с.135). Задачите са посветени на лексиката в преподаването на български език като чужд в светлината на ОЕЕР, обновена в методологическия наръчник към нея (CEFR,, 2018). При работата на семинарни занятия се следва дейностно ориентираният подход, обоснован в Общата европейска езикова рамка и Наръчника към нея (ОЕЕР, 2006, с. 19–32, CEFR COMPANION, 2018, с. 25). Езиковото преподаване, основано на задачи, е възможност да се излезе от традиционната матрица на преподаване: представяне, практикуване, произвеждане. Акцентът се поставя върху естественото учене, фокусиран е върху студента, неговите нужди и е базиран на опита.

Упражнението в час като текст

Студентите във ФЖМК изучават следните специалности: „Журналистика“, „Връзки с обществеността“ и „Комуникационен мениджмънт“. Всички те са бъдещи хора на словото – устно и / или писмено. В час обичат да споделят това, което ги вълнува – имат, изразяват защитават позиция по въпроси по специалността си или извън нея.

За бесарабските българи от територията на днешна Украйна, които учат във факултета, е характерен следният езиков феномен: когато работят съсредоточено върху граматически въпроси (тест / текст), те почти не допускат езикови грешки; когато, както по-горе вече беше споменато, създават свои писмени и устни текстове, у студентите надделява желанието „да кажат“ – фокусирани върху това какво говорят, а не как го казват. При това положение езиковите им грешки на всички равнища на езика са налице до степен, че понякога намерението им да разкажат история или да аргументират позиция остава неосъществено, тъй като текстът им се разпада. И комуникацията е невъзможна, въпреки усилията им. И те, и аз сме в ситуацията „изгубени в превода“.

За да се преодолее сложното положение с бързането в превода от руски и диалектен български на книжовен български и емоционалното отношение към изказването – по пътя на убеждението учим основни правила, свързани със създаването на устен и писмен текст.

Първо, че най-важно е какво казваш, и пак първо – най-важно е как го казваш.

Второ, всеки текст трябва да бъде смислен, ясен и убедителен. Както пише Аристотел в трактата си „За поетическото изкуство“ – „цяло е това, което има начало, среда и край“.

Трето, важен е подборът на тема. Във формата на изпита и за първи, и за втори курс са предложени теми, съобразени с изучаваните във факултета специалности, но те не ограничават студентите при избора на предмет, във връзка с който да говорят / пишат.

Във всеки един от четирите часа, предвидени за практически занятия по български език и за двата курса, основното намерение е да се упражняват на всички умения едновременно – слушане, говорене, писане; граматика и лексика – те вървят в един поток, за да се изгражда езиковата матрица, без през цялото време да се обръща специално внимание на конкретна граматична единица и на грешките, защото това би затормозило процеса на непринудено учене.

Нещо любопитно от седмицата (първи час)

Като подготовка за работата си през академичната учебна година студентите трябва да добавят и да следват утвърдени български медии, популярни сайтове и сайтове / инфлуенсъри според своите интереси – както във Фейсбук, така и навсякъде в мрежата. Добре е всеки ден да следят новините, както скролват в социалните мрежи – политически, обществени и / или популярни. Дори само да четат заглавията, това е фокусиране върху граматиката, лексиката и синтаксиса, характерни за съвременния български език. Всеки първи час устно представят новина в рубриката „Нещо любопитно от седмицата“ – информация, която е значима за България или за света. Учат се да отсяват важното от маловажното в информационния поток.

Когато представят новината, студентите имат право да поглеждат текста, за да се подсетят, но принципното положение е, че трябва да говорят пред своите колеги, а и пред преподавателя.

Тази първа част от упражнението е интересна както за студентите, така и за лектора, тъй като и двете страни обогатяват знанията си за света. Също така дава възможност общата работа по български език да има свое начало, което да даде положителна настройка и за двете страни, да събуди младите хора и в прекия, и в преносния смисъл на думата и да им даде възможност да изразят на български език това, което ги е впечатлило, или това, което ги вълнува.

Първият час е предизвикателство, тъй като засяга важния въпрос за фоновите знания на студентите. (Водещият принцип в обучението е граматиката и теорията да се практикуват неусетно, безболезнено и незабелязано през лексиката, поставена в контекст. Следователно за работата са необходими текстове – писмени, устни и за слушане. Най-леко обучението минава в диалог, който е желан и от двете страни. Защото по принцип една аудитория е латентна и очаква от лектора си посока за наблюдения и разсъждения. За да се преодолее това положение, академичният час се анимира на първо място чрез устни / писмени текстове на студентите, а след това – диалогично.)

Тук обаче възниква известно затруднение, защото фоновите знания на преподавателя съществено се различават от фоновите знания на студентите. Необходимо е интелектуално усилие и от двете страни, за да започнат да бъдат попълвани „празните места“ на принципа на калейдсокопа с идеята, че дори и да не се интересуват от нещо конкретно, студентите ще имат, макар и бегла представа от разнообразни теми.

Граматика – втори час

В първи курс се изучават частите на речта и техните граматически характеристики. Обръща се основно внимание на именната и на глаголната система. Акцентите са върху формообразуването и употребата. За да се упражняват правилните форми на думите и тяхната уместна употреба в контекст, за да се постигне т. нар. автоматизация, се решават множество тестове, вкл. и тестове за равнища В1 и В2 (ХАДЖИЕВА, ГАРИБОВА, РУНЕВСКА, 2011). Студентите имат за задача да употребят в минимален контекст (изречение), в който да използват правилно съответната граматическа форма. Работи се и с текстове с двайсет празни места, където в скоби са дадени граматични и правописни варианти, един от които е верният. Практикуват с текстове за редакция на граматика и правопис. От средата на летния семестър започва целенасочена работа върху българския глагол (която продължава до края на втори курс), най-вече върху правилната употреба на системите от глаголни времена. Четат се текстове от класически и съвременни автори (не по-дълги от страница), след което в зависимост от изходния текст глаголните форми се трансформират в сегашен или минал план, като по време на работата се поставя акцент върху гледната точка на говорещия / пишещия и избора на темпорална система. Не на последно място се упражнява преобразуването на пряка в непряка реч чрез кратки диалози и диалози в текст, за да може да се тренира умението да се преразказва разговор.

Във втори курс акценът е поставен върху особеностите на българския синтаксис, най-вече върху пунктуационната норма. За да се автоматизира правилната употреба на пунктуационните знаци – вътреизреченски и за край на изречение – отново се решават множество тестове, вкл. и специализирани тестове за равнища С1 и С2 ; правилата се упражняват в текстове – с четирийсет празни позиции, в които трябва да се поставят необходимите пункуационни и графични знакове; също така и чрез текстове за редакция на вътреизреченската пунктуация.

Фокус върху думите – трети час

Най-вече в първи курс е необходимо студентите да се приобщят към езиковата и културната среда, в която им предстоят поне четири години. По тази причина упражненията са фокусирани върху работа с думите и техните значения, както и към системните отношения между тях. Работи се в следните полета: многозначност, синонимия, антонимия, омонимия, паронимия, домашна и чужда лексика, стилистика и фразеология (СТАЛЯНОВА, КРЕЙЧОВА, РУНЕВСКА, 2021). Примерите в практикума отразяват съвременното състояние на книжовния български език, автентични са и са ексцерпирани от български печатни и електронни медии. Целта е студентите да усвоят употребата на отделните думи и реализацията на техните значения в контекст от живия български език. По тази причина след всяко едно упражнение постоянната задача е да се напишат изречения с думите, залегнали в упражнението (писане в час и за домашна работа).

Работата във втори курс се съсредоточава върху колокациите в съвременния български език, както и на правилната употреба на предлозите. И този практикум отразява съвременното състояние на езика, тъй като примерите са екцерпирани от медийни текстове или съвременна художествена литература (СТАЛЯНОВА, КРЕЙЧОВА, РУНЕВСКА, 2022). Разнообразните упражнения представят глаголно-именни и глаголно-предложни съчетания. Типовете упражнения обръщат внимание върху употребата на устойчивите словосъчетания в типични контексти, съчетаемостта им с предлози и семантичната им свързаност или взаимозаменяемост. Работата в раздела, посветен на предлозите, също е предизвикателство пред студентите. Различните типове упражнения са за прости и сложни предлози, съчетания от предлози и устойчиви съчетания с предложна функция. Обръща се внимание върху употребата на предлози в различните стилове на съвременния български език, а също така и на тяхната реализация във фразеологизми.

Лексикалните упражнения и в двата курса дават възможност за разширяване на лексикалния запас, за запознаване с множество реалии от българската и от чуждата действителност, както и за дейности в рамките на превода.

Текстът и неговият смисъл – четвърти час

В последната част от практическото упражнение студентите вече са много уморени. Затова се обръща внимание и на някои важни правила, като съсредоточено, бавно, артикулирано четене на глас; произношение, интонация и паузи; поза и невербално поведение пред аудитория. И в тази част от упражнението по български език е необходимо да се практикува осъзнатост срещу емоция, бавно и отчетливо четене срещу бързо нечленоразделно и неправилно произношение на думите и изреченията. Приема се, че когато младите хора се съсредоточат върху четенето на глас, ще бъдат осъзнати на всички равнища на езика и по тоза начин ще усвояват неусетно правилата и нормите.

В първи курс се работи с книгата „Днес за какво ще си говорим?“ (ХАДЖИЕВА, ШУШЛИНА, БАЙЧЕВА, МАНОВА, 2018), в която съдържанието на всяка урочна статия е разпределено в рубриките: тематичен текст, описващ естествени ситуации, в които попадат група специализанти по Еразъм (пристигане в СУ, техните вълнения по време на учебната година, както и моментът на отпътуването), въпроси към текста, упражнения за активиране на позната и на нова лексика, езиков тест, етикетни формули, кратки диалози между героите на книгата и в края на всеки урок – рубриката Щрихи от България.

Във втори курс се работи с книгата „Фокус върху думите“ (РУНЕВСКА, 2020), в която подборът на текстовете следва тематичните области, обособени в материалите на Европейския консорциум по сертифициране на постиженията в модерните езици (ECL). Темите, вкючени в Практикума, са поместени в два раздела. В първия раздел са следните: Личност, семейство и приятели; Дом и пътуване; Комуникация; Хоби; Живот в условията на общоевропейската цивилизация; Защита на околната среда. Във втората част за най-напредналите студенти са подбрани текстове от различните стилове на съвременния български език (по темата Защита на околната среда), както и задачи са съставяне на текстове във всеки стил (по темите Съвременни теми и събития и Глобализация). След всеки текст от първия раздел задачите и упражненията са разпределени в следните рубрики: Посланията на текста (задачи за коментар на текста, свързани с неговата идея, както и коментар на отделни думи и изрази), Фокус върху смисъла на думата (задачи, свързани с употребата на многозначни думи, синоними, антоними, пароними и омоними), Какво означава? (фразеологични словосъчетания с ключова за конкретния текст дума) и Разкажете (съдаване на устен / писмен текст в обем до 300 думи, свързан с конкретната тема).

За най-напредналите студенти са подготвени и текстове с двайсет празни места, като задачата е във всяка позиция да се попълни една проста или сложна дума (цялостен смисъл на текста, разгърната синонимия).

Четене през свободното време

И накрая – и за първи, и за втори курс – е подготвена учебна антология „Страници от българската литература“ (ПАЦЕВА, РУНЕВСКА, ПАНОВА, 2019), която представя ос¬новни творци от българската литература, както и съвременни ав¬тори. Предназначението и́ е както за работа на семинарни занятия, така и за четене през свободното време. Литературните текстове на класически и съвременни автори (43 на брой) са автентични и са подбрани специално за нуждите на чуждоезиковото препо¬даване за самостоятелно ниво на владеене на езика. Текстовете са придружени от кратки бележки за автора и творбата. Допъл¬нителното контекстуализиране се постига със снимков материал и линкове към налични онлайн ресурси, като аудиозаписи в изпълнение на артисти, интервюта с авторите, песни по лирически текстове. Разработени са пояснения на специфичната лексика. Те са основани на Реч¬ника на българския език на БАН, но са опростени и лесни за възприемане от студентите. След корпуса текстове са поместени езикови задачи, както и въпроси за диску¬сия, и писане на есе, свързани тематично с предлаганите текстове.

В заключение

Бесарабските българи от територията на днешна Украйна милеят за своята прародина и се гордеят, че произхождат от България. Постъпват като студенти в СУ с желанието да завършат успешно избраната от тях специалност, след което искат да се реализират успешно всеки в своята област. На едно от първите места сред приоритетите им е да овладеят съвременния български книжовен език така, че да се изразяват свободно и разбираемо във формални и неформални ситуации, във връзка с тясната си специалност и извън полето на специализираните устни и писмени текстове. Затова езиковото обучение се съсредоточава върху ангажирането на обучаващите се със задачи, свързани както с езиковата, така и с извънезиковата действителност, за да може да трупат знания и умения в полето на езика непринудено и да се чувстват ангажирани, откриватели, а и автори на устни и писмени произведения. Не на последно място – в един час по български език за бесарабски българи е необходимо студентите и преподавателят да говорят поне по равно, за да се изпълни със смисъл практическата работа не екс катедра, а с усещане за равнопоставеност и съпричастност.

Литература

АРИСТОТЕЛ. За поетическото изкуство. Софи-Р, 1993.

ДОЙНОВ, С. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София: Проф. Марин Дринов, 2005.

ОЕЕР, Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. МОН: Relaxa ООД, 2006.

ПАРЗУЛОВА, М. За функционирането на българския език в Бесарабска Украйна. – В: Управление и образование, Т. 9, №4, 2013, 188 – 194. [http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol9/BOOK%204/ b4_25.pdf]

ПАЦЕВА, М. РУНЕВСКА, Е. ПАНОВА, С. Страници от българската литература. София, 2019

Книгата е достъпна на адреси: https://slav.uni-sofia.bg/images/stories/documents/2019-Antologia.pdf; http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/106

РУНЕВСКА, Е. Обучението по български език на бесарабски българи от територията на днешна Украйна – като чужд или като роден?. Лингвистични проблеми, година 2, кн. 2, 2021, 340 – 347.

РУНЕВСКА, Е. Фокус върху думите. Лексикални материали за чуждестранни студенти (медиен профил, свободно владеене на езика). София: Пропилер, 2020.

Книгата е достъпна и на адрес: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/34004

СТАЛЯНОВА, Н., КРЕЙЧОВА, Е., РУНЕВСКА, Е. Практикум по български език като чужд за напреднали (устойчиви словосъчетания и изрази). София: Парадигма, 2022.

Книгата е достъпна и на адрес: http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36437

СТАЛЯНОВА, Н., КРЕЙЧОВА, Е., РУНЕВСКА, Е. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма, 2021.

ХАДЖИЕВА, Е., ГАРИБОВА, Н., РУНЕВСКА, Е. Български език като чужд. Тестове за нива А1, А2, В1, В2, С1, С2. София: Домино, 2011.

ХАДЖИЕВА, Е., ШУШЛИНА, В., БАЙЧЕВА, В., МАНОВА, Р.. Днес за какво ще си говорим? Български език като чужд. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

ЧМИР, О. За славянския свят на НАТО и ЕС. Европейският принцип „единство в многообразието“ не е навредил на българската идентичност. –В: Сестра моя, София. Киев: Украинска прес група, 2020.

CEFR Common European framework of reference for languages: learning, teaching, assessment. Prov. Ed. Council of Europe [https://rm.coe.int/cefr-companion-volume-with-new-descriptors-2018/1680787989]

DARIKNEWS.BG В Украйна влезе в сила закон за езиците на етническите малцинства в училищата. [https://dariknews.bg/novini/sviat/v-ukrajna-vleze-v-sila-zakon-za-ezicite-na-etnicheskite-malcinstva-v-uchilishtata-2217387]

ECL Европейски консорциум по сертифициране на постиженията в модерните езици // Evropeyski konsortsium po sertifitsirane na postizheniyata v modernite ezitsi [https://eclexam.eu/bulgarian/topics/]

Елена Руневска е преподавател в Катедра по български език като чужд на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на съвремнните лексикални процеси в българския език, семантиката, езиковата метафора и преподаването на български език като чужд. Автор е на редица помагала по български език като чужд.

Kontakt: elena.runevska@gmail.com