Надежда Сталянова

Точно преди двадесет години, още млад изследовател, се интересувах от това дали бурното равитие на интернет технологиите, усъвършенстването на техните инструменти и стихийното навлизане в ежедневието на всеки човек ще окаже влияние върху професията на преводача¹. Тогава направих експеримент как google translate се справя с превод на текстове от английски на български (виж СТАЛЯНОВА, 2004). Разбира се, преди толкова години този инструмент не беше толкова добър, колкото е днес. Най-голяма трудност в проведения експеримент имаше с превода на устойчиви изрази и фразеологизми. Тогава заключих, че технологиите няма да заместят човека-преводач и че тази професия не бива да се възприема като застрашена.

Днес, 20 години по-късно, когато всеки вече интуитивно посяга да потърси всякакъв род информация в интернет и не се притеснява, ако тя е на чужд език, защото лесно може да бъде машинно преведена (в известна степен, до ниво разбираемост), реших да повторя експеримента. Отчитайки безспорния напредък на платформи като google translate и DeepL, подложих на тест възможността им да превеждат устойчиви изрази и фразеологизми.

За целта на проучването си избрах два устойчиви израза – колокация и фразеологизъм – циганско лято и лъжа като циганин. Специфичното в тяхната семантика е, че от съвременна гледна точна те съдържат лексема, название на етнос, възприемана като дискриминационна и политически некоректна. Колокацията циганско лято е стилистично неутрална, докато фразеологизмът лъжа като циганин е силно стилистично маркиран и неуместен за употреба в повечето комуникативни речеви ситуации. Към провеждания експеримент подходих с очакването, че тези изрази би трябвало да се преведат според семантиката им, със семантичен еквивалент, било то отделна лексема или колокация. За целта на анализа избрах реални изречения от художествена литература на български език, открити в Корпуса на българския език. Всеки от анализираните изрази тествах с две изречения. Всички примери са от преводни текстове, тоест преводачът е предпочел съзнателно избора точно на тези устойчиви изрази. Всички изречения бяха пуснати за превод в две онлайн платформи – google translate и DeepL. Резултатите изглеждат по следния начин:

Навън започваше поредният прекрасен късен летен, почти есенен ден. Може би това беше циганско лято (Нелсън Демил, Аз, детективът, 1998, преводач: Крум Бъчваров);

Второто изречение беше преведено по следния начин:

Това е седмицата преди Деня на благодарността, но небето е синьо и водата топла — едно второ циганско лято в обикновено най-мрачния сезон в източна Пенсилвания (Дан Симанс, Кухият човек, 1997, преводач Юрий Лучев);

Прави впечатление, че нито едната от двете платформи не е превела смислово израза въпреки наличието на сходна колокация в английския език – Indian summer.

За целите на експеримента сметнахме за интересно да проверим как би обяснил тези изрази и добилият популярност чатбот ChatGPT с уговорката, че това не е специализирана платформа за превод. Ето получения отговор:

Отговорът предлага информация, която е вярна само отчасти (високи темпертури за определен сезон). Етимологията не е точна, сезонът също не е коректно посочен. Но веднага прави впечатление, че чатботът е обучен да разпознава дискриминационната, политически некоректната лексика и е програмиран да предупреждава за недопустимостта на нейната употреба.

Ето изреченията с фразеологизма лъжа като циганин, които подбрахме за експеримента:

Беше забавен, добродушен, гостоприемен и интелигентен. Лъжеше като циганин, разбира се, но други го бяха накарали да го прави. (Нелсън Демил, „Аз, детективът“, 1998 г, преводач: Крум Бъчваров)

Онова леке Ламбер лъже като циганин. (Фредерик Форсайт, „Кучетата на войната“, 1993 г., преводач: Любoмир Терзиев);

Тук отново сме свидетели на буквален, дословен превод. Фразологизмът, въпреки че съществува във всички фразеологични речници на българския език, не съществува в базата на двете платформи за превод. От друга страна отново чат ботът ChatGPT обяснява семантиката на израза коректно, като подчертава непрепоръчителната му употреба поради съдържащите се негативни стереотипи и тяхното отражение в езика.

Изводи: Професията преводач не е с изтичащ срок на годност, защото все още машинно генерираният превод не може да замести човешката дейност, особено що се отнася до превода на художествена литература, метафоричните изрази и езиковата образност. Към технологичният прогрес всеки от нас би могъл да избере своя подход и отношение – като помощ или като заплаха.

Литература

СТАЛЯНОВА, Н. Компютърният преводач или кой ще ни превежда в новото хилядолетие, Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство, УИ „Св. Климент Охридски“, 524-532, 2004

Корпус на българския език, достъпно на: http://search.dcl.bas.bg/

Доц. Д-р Надежда Сталянова e преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя води лекции по съвременен български език, публична реч и политическа реч. Научните й интереси са в областта на лексикалната семантика и публичната реч.

Kontakt: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg