Райна Танчева

1. Увод

Изучаването и систематизираното изследване на специализираните езици бележи своето начало от края на миналия век заради значението, което придобива тогава информацията и знанието в международните отношения, в науката, икономиката и технологиите, което на свой ред води до възникване на необходимостта от професионална комуникация (АГИРЕ БЕЛТРАН, 2000). Глобализираното мултикултурно общество, възможностите и перспективите, които предлага свободното движение на стоки, служители и професионалисти, програмите за обмен на преподаватели, изследователи, студенти и ученици са едни от основните фактори, които обуславят тази необходимост. Търсенето на специалисти, които да отговарят на комплексните критерии в този професионален контекст, поражда нуждата от обучение, съобразено с новата реалност, а университетът като институция, подготвяща бъдещите компетентни кадри, се явява ключов фактор за осъществяването на тази задача. Това е и причината за значителния интерес през последните години към специализираните езици не само по отношение на тяхното изучаване, описание и изследване, но също така и що се отнася до техния анализ от дидактическа гледна точка. Това наблюдаваме например в Испания, където вече са издадени много учебни методи, материали и ресурси, насочени към усвояването на тясно специализирания испански език за различните области на науката (медицина, търговия, туризъм и, разбира се, право), което за съжаление не можем да потвърдим в същата степен по отношение на българската ресурсна база за чуждоезиково обучение. Като изключим помагалата, предназначени за овладяване на езика на деловото общуване¹, останалите специализирани езици се оказват малко пренебрегнати. Дори научните изследвания, макар и напоследък нарастващи по брой, можем да определим по-скоро като спорадични, отколкото като радващи се на голям интерес.

Конкретно за юридическия език, задължително трябва да споменем изключително приносното изследване на проблемите на юридическия превод от български на испански език на Илиева (2014), изводите и резултатите от което могат да намерят пряко приложение в преподаването на юридическия превод. Не можем да не споменем и факта, че България е една от малкото страни, които имат свой Закон за нормативните актове (ЗНА)² от 1973 г., съдържащ правила и инструкции за юридическа техника при съставянето на нормативни актове, както и изисквания към езиковите аспекти на тези актове. Общата панорама на съвременните български изследвания обаче поставя юридическия език извън приоритетните обекти на анализ от страна на юристи, лингвисти и в още по-малка степен на методисти.

От друга страна, юридическият превод вече трайно се е установил като самостоятелна дисциплина или практикум в много от магистърските програми в направление филология, заради търсенето му както от страна на филолози, избрали пътя на преводаческата дейност, така и от юристи, желаещи да специализират в испаноговоряща държава. Това изправя преподавателите пред предизвикателството сами да изготвят и подбират дидактическите си материали, за да отговорят адекватно на потребностите на обучаваните студенти.

Изхождайки от личния си професионален опит, както преподавателски, така и преводачески, с настоящата работа си поставям за цел да разкрия тайните и възможностите на автентичния документ договор като дидактическо средство в специализираното чуждоезиково обучение по испански език, и по-конкретно в часовете по превод. Работата с автентични документи при изучаването на всеки един език е от изключителна важност за ефективността на обучението, тъй като те контекстуализират отделните лексикални единици и термини и правят много по-лесно усвояването на нови знания и понятия. Отделно от това, лексикално-граматичният анализ на автентични материали дава възможност за по-голяма автономност при придобиването на знанията, развива паметта, въображението и останалите психични процеси у обучаваните и стимулира изследователския и творческия им подход.

2. Юридическият език и договорът

Въпреки че юридическият език принадлежи към граматичната, морфологична и синтактична система на националния, книжовния език, той се характеризира с редица семантични, стилистични, терминологични и прагматични особености, които водят до обособяването му в отделна категория. Затова той бива определян като подразновидност на общия език (БЕЛВЕДЕРЕ, 2016) или като непълна подсистема в общия език, която изразява предпочитание към определени изрази или конструкции (ИЛИЕВА, 2014, с. 41).

От една страна, юридическият език принадлежи на определена група, което го определя като технолект – професионален език, на който магистрати, адвокати, нотариуси и други юристи изпълняват своите функции, т.е. това не е езикът на една професия, а на цяла една гилдия. От друга страна, юридическият език не се използва само и единствено от тази гилдия, а трябва да бъде разбиран от всички, затова той е публичен, обществен, граждански (КОРНЮ 1990, с. 23; БЕСТУЕ САЛИНАС – ОРОСКО ХУТОРАН, 2011, с. 183; ИЛИЕВА, 2014, с. 36).

Безспорна е необходимостта от владеенето на юридическия език за специализираната комуникация в международните организации, институции и търговски компании, но правото, като хуманистична дисциплина, и договорът, като един от нейните основни инструменти, присъстват и в почти всяка една сфера от нашия живот: сключваме договор за работа, за наем на жилище, за покупко-продажба на движимо и недвижимо имущество, за кредит, за строителство, за лизинг и пр. В този смисъл, договорът се явява като неизменна част от нашето ежедневие и съответно запознаването с неговите текстуални, семантични и морфосинтактични характеристики има своята целесъобразност и приложимост в чуждоезиковото обучение. Освен това той е и най-често превежданият документ, когато става дума за професионална преводаческа дейност, така че отработването на превода в час би било от изключителна полза за филолозите, избрали да се посветят на превода.

Друга специфична особеност на юридическия език на договора е неговият интердисциплинарен характер. Всеки отделен тип договор е пряко свързан със специализираните езици и жаргони на други професионални направления. Така договорите за строителство или извършване на строително-ремонтни дейности предполагат, както познаването на чисто юридическата терминология, така и на строително-техническата; договорите за заем, ипотека, влог включват лексика, присъща за банковия сектор; договорите за дистрибуция, за бартер на стоки включват икономическа лексика и т.н. Следователно, интегрирането на всеки отделен тип договор в обучението по чужд език би допринесло не само за усвояване на специализираната юридическа лексика и морфосинтаксис, но и за обогатяване на речниковия запас с терминологията, характерна за другия засегнат в договора сектор.

Не на последно място, изучаването на този специализиран език обогатява общата и правна култура на обучаваните, изгражда умения за пълноценна и ползотворна комуникация и осигурява възможност за опознаване на етичните принципи и ценности на чуждата култура, структурата на нейната юридическа система, основните регулаторни институции и др.

3. Основни характеристики на юридическия език на договора

За да може коректно и точно да бъдат предавани на чуждия език предписанията, заложени във всеки един договор, е необходимо да бъдат взети предвид основните фактори, които определят езиковата специфика на юридическия дискурс. Използвайки сравнителния подход, ще се опитаме да очертаем онези характерни особености на езика на договора, на които би трябвало да се обърне специално внимание при преподаването на специализирания език и които са от значение и биха могли да представляват трудност при превода от и на испански език. За целта сме анализирали корпус от различни по тип образци на български и испански договори, налични в специализираните сайтове за правна помощ.

3.1. В лексикално отношение юридическият език се характеризира както с общоупотребими думи и изрази, така и със строго юридическа терминология, която в испанския произхожда от римското право и е проникнала в езика под формата на латинизми (наричани също така юридически култизми), като например самата дума contrato (от лат. contractus), също cláusula, celebrar и много други. Чуждите влияния в езика са довели до появата също така на елинизми, арабизми, галицизми и англицизми. В българския език основните думи, съставляващи юридическия речник, също водят произхода си от гръцки и латински език, а през последните години и от английски.

Характерна и за двата езика е освен това употребата на техницизми и устойчиви лексически формулировки, като влизам в сила (entrar en vigor), съгласно разпоредбата (de conformidad con lo dispuesto), считано от (a contar desde), в изпълнение на (en cumplimiento de), за сметка на (a expensas de), в случай на неизпълнение (en caso de incumplimiento) и пр.

3.2. От словообразувателна гледна точка интерес представлява оформянето на съществителните имена, назоваващи правните субекти – страни по договора, които са конкретни и специфични за всеки отделен тип договор. Докато в българския език преобладаващо се използва агентивният суфикс -тел, добавен към глаголна основа (възложител, доверител, изпълнител, наемател, строител) или като елемент на композиционно оформена лексикална единица, образувана от именна и глаголна основа (най-често това са глаголите давам и получавам) (заемополучател, кредитополучател, лизингодател, наемодател), в испанския език по-често основата е една и съща, а разграничаваща функция за значението има наставката. Например суфиксът -ista в prestamista посочва, че референтът дава заема, докато -ario в prestatario указва лицето, което го получава. По същия начин наставките -dor в arrendador и -ario в arrendatario разграничават съответно наемодателя от наемателя, a -ante в contratante и -ista в contratista обуславят значенията възложител и изпълнител.

3.3. От морфосинтактична гледна точка езикът на договора проявява предпочитание към следните граматични категории и синтактични конструкции.

Българският юридически език се характеризира с множество отглаголни съществителни имена: отстраняване на дребни повреди, при подписване на договора, отдаване под наем, при спазване на условията, предпоставки за забавяне или спиране на изпълнението.

Номиналният характер на българския език значително се противопоставя на глаголната природа на испанския, в който изобилстват неличните форми на глагола: инфинитив, причастие и деепричастие. В испанския юридически дискурс особено честа е употребата на деепричастието (според Алкарас Варо и Хюз (2002, с. 105) дори се злоупотребява с него), като трябва да отбележим, че неговата фреквентност е много голяма и в общоупотребимия език. Тази категория не е толкова активна в българския и това неизменно трябва да се има предвид при превода. Познаването на тези особености е от изключителна важност за бъдещите преводачи, защото изборът на неличните глаголи форми пред съществителни имена дава възможност за доближаване до стила на испанския юридически изказ.

Тук следва да споменем и особено характерните за езика на испанския договор абсолютни причастни конструкции, наследени от латинския език и образувани от причастие, съгласувано по род и число със съществителното име след него. На тях трябва да бъде обърнато специално внимание при обучението, както по отношение на правилното им тълкуване, така и що се отнася до превода, тъй като на български те обикновено се предават с предложна конструкция или подчинено изречение.

Concluidas las obras y formalizada el Acta de Recepción de las mismas, se procederá a fijar el precio definitivo.

(Пр. След приключване на строителните работи и изготвяне на приемо-предавателния протокол, се пристъпва към определяне на окончателната цена.)

Llegada la fecha de vencimiento del contrato o de cualquiera de sus prórrogas, una vez transcurridos como mínimo cinco años de duración del contrato…

(Пр. При изтичане на договорния срок или на някое на неговите удължения и след като са изтекли най-малко пет години от общата продължителност на договора…)

В испанския юридически език преимуществено се използва страдателният залог в различните му форми:

– обикновен (който принципно се избягва в общоупотребимия език):

Las penalizaciones por demora serán impuestas por el Propietario.

(Пр. Неустойките за забава ще бъдат определяни от Собственика.)

La renta actualizada será exigible al arrendatario…

(Пр. Актуализираната наемна цена ще бъде изискуема за наемателя...)

– или безличен:

Como precio del arrendamiento, se fija como renta anual la cantidad de…

(Пр. Като наемна цена се определя годишен наем от...)

El pago se realizará mediante ingreso en metálico o transferencia bancaria.

(Пр. Плащането ще се извършва в брой или чрез банков превод.)

В българския юридически език предимство има деятелният залог, който придава по-голяма яснота и логическа свързаност на текста.

Ако се появят дефекти при изпълнение на строително-ремонтните работи в гаранционния срок, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ поканва писмено ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за съставяне на констативен протокол, в който страните посочват срокове за отстраняване на дефектите.

НЕАМАТЕЛЯТ няма право да извършва промени в архитектурния план на сградата и отделните реконструкции без писменото съгласие на НАЕМОДАТЕЛЯ.

По отношение на безличните страдателни конструкции, бихме могли да кажем, че в двата езика те се използват сравнително равностойно, като чрез тях се постига определена сбитост и плътност на информацията.

Приемането на строително-ремонтните работи се удостоверява с протокол, подписан от двете страни.

Настоящият договор се сключва за срок от 12 месеца.

Като основно и много специфично различие между българския и испанския юридически език ще посочим разнородната употреба на сегашно и бъдеще време на изявително наклонение (Indicativo). В испанския език сегашно време се употребява, когато се обозначава нещо, което действително е такова, трябва да бъде такова или реално се случва в настоящия момент:

Las partes intervienen en su propio nombre.

(Пр. Страните действат сами за себе си.)

Se reconocen mutuamente la capacidad legalmente necesaria.

(Пр. Взаимно си признават необходимата юридическа правоспособност.)

Повелителната модалност на предписанията, посочени в отделните клаузи, обаче се изразява чрез бъдеще просто време, тъй като в тях се съдържат хипотези, които са в известна степен променливи или условни (ИЛИЕВА, 2014, с. 50).

El arrendatario no podrá realizar en la vivienda obras que modifiquen su configuración.

(Пр. Наемателят не може да извършва в жилището строителни работи, които променят неговото разпределение.)

La garantía se perderá, quedando para la Propiedad, si el Contrato se resolviere a instancia del Contratista, cualquiera que sea la causa que lo motive.

(Пр. Гаранцията се губи, като остава за Собственика, ако договорът бъде прекратен по молба на Изпълнителя, независимо каква е причината за това.)

В бъдеще просто време се появяват и глаголните перифрази deber + infinitivo и haber de + infinitivo, изразяващи задължение:

El capital prestado deberá devolverse como máximo en el plazo de…

(Пр. Заетата сума трябва да бъде върната в срок от максимум...)

Además, habrán de llevarse a cabo por el CONTRATISTA, en los términos expuestos en el presente Contrato, cuantas obras fueran necesarias para la correcta y adecuada terminación de las labores.

(Пр. Освен това Изпълнителят трябва да извърши, в сроковете указани в настоящия договор, всички необходими дейности за коректното приключване на строителните работи.)

Както е видно, в българския юридически език тази употреба съответства на сегашно време на индикатива, в неговото атемпорално значение, съотносимо с общовалидни истини, указания и предписания. Тази разлика е от изключително голямо значение за преводачи и юристи, изготвящи договори на испански език.

Друга морфологична характеристика на юридическия испански език е използването на остарели или излезли от употреба глаголни времена на подчинителното наклонение (Subjuntivo), които придават архаична окраска на изказа. Става дума за бъдещите времена на подчинително наклонение Futuro Imperfecto de Subjuntivo и Futuro Perfecto de Subjuntivo.

El Deudor se compromete a pagar al Banco, en caso de incumpliendo de la presente obligación, todas las costas, gastos y honorarios de abogados en que pudiere incurrir el Banco.

(Пр. Длъжникът се задължава да заплати на Банката, в случай на неизпълнение на това задължение, всички разходи, разноски и адвокатски хонорари, които биха могли да възникнат за Банката.)

Si se realizasen obras totalmente nuevas para las que no se hubiere previsto precio unitario en el presupuesto...

(Пр. Ако бъдат извършени изцяло нови строителни работи, за които не е била предвидена единична цена в бюджета...)

Тези две глаголни времена имат функцията да изразяват несигурност, предполагаемост, слаба вероятност, каквито трудно могат да бъдат изразени с друго време, заради което донякъде основателно са запазени в юридическия език, макар че архаичното им звучене ги отдалечава много от книжовния.

3.4. По отношение на синтаксиса, испанският юридически език се характеризира с прекалено дълги и сложни изречения, изпъстрени с множество обособени части, които изречения често по обем достигат цял един параграф. Дискурсът бива допълнително усложнен от натруфени и редундантни фрази и дълги номинални синтагми, което нерядко го прави неразбираем за гражданите, които всъщност са обект на правоприлагането. Предизвикателството тук се състои в това не само да бъде правилно разтълкуван и предаден смисълът на съответната клауза, но и преводът да бъде издържан в стила на юридическия нормативен акт.

За разлика от испанския, при който често изреченията започват с глагол или с друга негова нелична форма, българският юридически език се характеризира с пряк словоред, с подлог в началото на изречението, следван от сказуемо и допълнение, като така се гарантира една от основните функции на юридическия текст – яснота на мисълта и еднозначно тълкуване. Необходимостта от точност и изчерпателност обаче отново води до преимущество на сложните изречения пред простите, както и до доста повторения, заради което се стига до употреба на квазиместоимения, като първия, последния, същите.

Интересен е начинът, по който в испанския език се избягват такива повторения, без да се губи яснота и конкретност, макар и фразата също да не звучи много естествено в този си вид. Познаването на тази особеност също е от изключителна важност както за правия, така и за обратния превод и е крачка напред в доближаването до автентичния юридически език. Липсата на такъв тип повторения се постига чрез показателните местоимения este (този) и aquel (онзи), като este се отнася до лицето или обекта, споменат на второ място, а aquel – до споменатия на първо място.

Con carácter general, al Subcontratista le son exigibles las mismas obligaciones que al Contratista, siendo responsabilidad de este informar a aquel sobre las mismas.

(Пр. Като правило, Подизпълнителят има същите задължения като Изпълнителя, като отговорност на последния (*този) е да информира първия (*онзи) за тях.)

4. Заключение

Различното историческо развитие на Испания и България и на техните правни системи обуславя и различията в определени аспекти на българския и испанския юридически език. Докато българският се доближава в много голяма степен до книжовния език заради своя пряк словоред и недотам усложнена синтактична структура, испанският единодушно бива определян от изследователите като неясен, непрозрачен, с високопарно и архаично звучене (РОДРИГЕС-АГИЛЕРА, 1969, ЕРНАНДО ДЕ ЛАРАМЕНДИ, 2001, АЛКАРАС ВАРО, 2002, МОРАЛЕС ПАСТОР, 2004). Това обстоятелство е ключово при изучаването и преподаването на юридическия език, тъй като предполага съпротива от страна на обучаваните, която следва да бъде преодоляна, като се създаде една предварителна положителна нагласа у тях.

Запознаването с всички тези характеристики на испанския юридически изказ обаче, в съпоставка с българския, би било от изключителна полза за бъдещия преводач и за юриста, желаещ да продължи обучението или кариерата си в държава от испаноговорящия свят. Още повече, като се има предвид спецификата на този тип дискурс, изискващ обективност и неутралност, точност и логическа свързаност, яснота и конкретност, устойчивост и еднозначно тълкуване (МОРАЛЕС ПАСТОР, 2004). Както бе споменато и по-горе, договорът е юридическият документ, с който най-често се срещаме в нашето ежедневие, така че познаването на неговите семантични, морфосинтактични и стилистични особености, както на родния, така и на чуждия език, винаги ще бъде плюс за филолога-специалист и за неговата обща, правна и речева култура.

Литература

АГИРЕ БЕЛТРАН. AGUIRRE BELTRÁN, Blanca. El español para la comunicación profesional. Enfoques y orientaciones didácticas. In: Español para Fines Específicos. Actas del I Congreso Internacional de Español para Fines Específicos, 2001. URL: https://www.fiile.org.ar/uploadsarchivos/24.pdf (cit. 27.4.2023).

АЛКАРАС ВАРО – ХЮЗ. ALCARAZ VARÓ, Enrique, HUGHES, Brian. El español jurídico, Ariel, Barcelona 2002.

БЕЛВЕДЕРЕ. BELVEDERE, Andrea. Scritti giuridici. Linguaggio e metodo giuridico, CEDAM, Milano 2016.

БЕСТУЕ САЛИНАС – ОРОСКО ХУТОРАН. BESTUE SALINAS, María Carmen, OROZCO JUTORÁN, Mariana. La necesidad de la naturalidad en la reformulación en traducción jurídica en la ‘era de la automatización’ de las traducciones. In: The Journal of Specialized Translation, 15, 2011, s. 108–109.

ЕРНАНДО ДЕ ЛАРАМЕНДИ. HERNANDO DE LARRAMENDI, Margarita. Propuesta de estructuración y clasificación del léxico jurídico para su enseñanza en E/LE, Barcelona 2001.

ИЛИЕВА, Людмила. Проблеми на юридическия превод, Сиела, София 2014.

КОРНЮ. CORNU, Gérard. Linguistique juridique, Montchrestien, Paris 1990.

МОРАЛЕС ПАСТОР. MORALES PASTOR, Jorge Luis. La enseñanza del español jurídico. In: Sánchez Lobato, J. y Santos Gargallo, I. (eds.) (2004) Vademécum para la formación de profesores. Enseñar español como segunda lengua (l2) / lengua extranjera (LE), SGEL, Madrid.

НЕНКОВА, Веселка. Испански език за делови контакти, УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив 2015.

ПАСТОР, Енрике. Испанска кореспонденция: лична и делова, Колибри, София 2002.

РОДРИГЕС-АГИЛЕРА. RODRÍGUEZ-AGUILERA, Cеsáreo. El lenguaje jurídico, Bosch, Barcelona 1969.

Гл. ас. д-р Райна Танчева е преподавател по морфология и синтаксис на съвременния испански език и по специализиран превод от и на испански език в Катедрата по романистика и германистика на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, България. Научните ѝ интереси са в областта на словообразуването, контрастивната лингвистика, дидактиката и превода. Автор е на една монография и на десетки научни статии, публикувани в български и чуждестранни издания.

Kontakt: r_tancheva@uni-plovdiv.bg