Надежда Илиева

Abstract: This article analyzes the aspects of speech crises in teacher-student communication. The study of the specificity and role of the communicative process both in the educational system and in public life is of crucial importance for the improvement of individual speech crises caused by various factors.

It is necessary to realize the importance and significance of creating certain speech patterns and strategies that guide both the teacher and the student to the essence of the process of mutual reciprocity – communication that creates, transforms and provides opportunities in the direction of overall personal student and teacher improvement.

There are different ideas proposed to support communication between student and teacher as well.

Key words: teacher, student, communication, speech crises, speech patterns, speech strategies, speech skills

„Резултатен процес на обучение би могъл да се провежда единствено посредством педагози, които осъзнават тежестта на своето призвание да бъдат будители на съзнанието на младата личност. Да участват в този процес със своя ум, със своето сърце, със своя професионализъм. Да съдействат за това, различността да се възприеме от ученика като негово най-голямо достойнство, което да подпомогне процесите на себеприемането и себеусъвършенстването.“ Проф. Мария Тенева

Темата за общуването между учител и ученик е изключително актуална със своята многокомпонентност и необходимост от задълбочено анализиране, за да се достигане до ползотворни резултати. Изследването на спецификата и ролята на комуникативния процес както в образователната система, така и в обществения живот е от определящо значение за подобряване на отделните речеви кризи, предизвикани от различни фактори.

Тези аспекти на образователния процес насочват към търсене на отговори на следните въпроси:

• Кои са спецификите на общуването между учител и ученик?

• Кои са речевите умения на учителя, спомагащи осъществяването на пълноценния процес на комуникация?

• Кои предпоставки предотвратяват речевите кризи?

• С помощта на кои речеви стратегии и модели може да се подобри общуването между учител и ученик?

• Каква е ползата от анализирането на теми, свързани с общуването учител – ученик?

Взаимоотношенията между отделните личности – учител и ученик са в основата на постигане на успешни резултати – такива, каквита се поставят като основен критерий в образователната система. Полезно и целенасочено е да се разгледат индивидуалните професионални и личностни качества на учителя като носител на знанието и най вече будител – значима фигура за израстването на ученика.

Обект на настоящия анализ са аспектите на настъпващите речеви кризи и идейни стратегии за преодоляване на неразбирането и непълноценното общуване, които са в противовес с основната и фундаментална задача на практическата насоченост на образователния процес. Ясното и целенасочено определяне на причините, предизвикващи речеви кризи в общуването са важна предпоставка за откриване на подходящите речеви техники за преодоляване на нарушаването на ефективността на образователния процес.

За осъществяване на ползотворна комуникация с ученика от страна на учителя е необходимо:

• осъзнаване значимостта и ролята на учителя, призванието и отговорността му, които са съставна част от процеса на възприемане на новата информация чрез подходящи речеви модели. Представените знания от учителя са в посока подпомагане и осмисляне на полезността от практическите умения и възможността за справяне с предизвикателствата на съвремието и бързо настъпващите промени в различни сфери на живота;

• придобиване на комуникативни умения, недопускащи речеви кризи. Употребата на подходящите изрази и речеви модели в зависимост от индивидуалността и социалната принадлежност на ученика са от значение, за да се постигне ефективност в общуването между учител – ученик;

• активна позиция в изграждането на речеви стратегии, които да съответстват на личностните характеристики на учениците – възрастови, индивидуални, социални и други. Необходима предпоставка за осъществяване на ползотворен комукативен процес е внимателно и обмислено запознаване с речевите способности на ученика – начин на изразяване, причини за използване на съответни изрази и целта на употребата им. Задълбочено анализиране на използваните думи, характерната интонация, като носители на специфични особености и речеви цели, както и речевите ситуации, в които са изразени;

• съчетаване уменията на педагога да: дава знания, борави с подходящи думи при представяне на информацията, предлага най-точните и ползотворни решения за съответната речева ситуация, предотвратява възникването на речеви кризи, познава най-употребяваните думи, изрази, с които учениците си комуникират помежду си, обединява, насочва информационния поток за най-правилно и точно общуване и разбиране.

В процеса на взаимната комуникация определяща роля има и ученикът. Неговата отговорност и активно участие в изграждането на целенасочни взаимоотношения се изразява в следните компоненти:

• Проявяване на инициативност в учебното и комуникативното развитие. Ученикът като носител на индивидуалност и определени личностни качества притежава възможностите, необходими за подобряване на общуването.

• Ученикът има правото да изисква необходимите насоки от учителя, за да участва дейно в цялостния процес на обмен на идеи, мисли, стратегии и ситуирането им в полезността на комуникативната среда.

• Ученикът трябва да притежава уменията да създава креативни задачи, определени речеви модели, които усъвършенстват и улесняват комуникативността. Именно това е предпоставка учениците да се усетят като равнопоставен комуникатор и като коректив.

• Осъществяването на ползотворен и образователен комуникативен процес изисква и ученикът да прояви осъзната отговорност и задължение към цялостното постигане на благоприятна и успешна среда. Той трябва да бъде взискателен, обмислящ, критичен към себе си, към битовата си езикова среда и дори към погрешните комуникативни практики на учителите си.

• Ученикът би постигнал отлични личностни резултати, ако бъде насочван, но и отговорен да бъде етичен и лоялен в речевата си практика. Трябва да спре да се страхува да бъде прецизен и изобретателен. Приемайки сериозността, но и полезността от развиване на собствените си речеви и социални умения, може устойчиво и достойно да бъде равноправен и необходим участник в различни речеви ситуации на определената висота.

Ученикът със своите собствени компетенции и мотивации може да осъзнае мисълта и действията си, че е призван да бъде също толкова активен и с позиция по отношение на речевите кризи, да е непримирим към тях и да търси начини да не ги допуска и да не ги приема. Това е неговата подготовка във времето за социокултурната му роля в живота.

Ролята на учителя не се ограничава с преподаване на определен учебен материал. Той трябва да притежава способности и компетенции, които да отговарят на отделните аспекти в образователния процес, нуждите на учениците – било то духовни, образователни, социални и други. Като педагог и личност – учителят притежава огромната, значима възможност да участва активно в речевото, словесното обогатяване на ученика, но и носи изключителната отговорност да съгражда или разрушава речевите умения на учениците.

Речеви стратегии, които подобряват комуникативния процес, могат да бъдат:

• Създаване на доверие между учител и ученик, като се обясни полезността не само от получените знания по време на учебния час, но и като се предостави възможост на ученика да представи идеите си чрез силата и умението на словото. Силата да се изразяваш, да се представяш и да се доусъвършенстваш.

• Осъзнаване на определящата роля на учителя към обучението, възпитанието, личностното развитие на ученика. Поемане на отговорност за избора да бъде ръководител, будител и да борави с въздействащата сила, която имат думите. Той, учителят, притежава уменията, компетенциите да съдейства за подобряването на цялостното обогатяване на ученика. Най-силното и достойно средство са силата и посланията на словото.

• Обмисляне на речеви предложения от ученика и прилагането им съобразно дадената ситуация и цел на общуването. Доверието се постига с помощта на способностите на словото. Именно подборът на подходящите думи, изрази спомага значимия процес на целенасочено разбиране. Обяснявайки внимателно, като се вслушва в речевите модели, използвани от учениците, учителят може да открие ефективните начини и речеви техники, за да създаде, осигури полозтворно и взаимно полезно общуване.

Непознаването, неспазването на вече анализираните предпоставки, техники на общуване предизвикват речеви кризи. За резултатите на двустранния процес – учител – ученик значимо влияние оказват обществено-политическите и социалните процеси.

Предпоставки за кризите в общуването и устойчиви модели, стратегии за преодоляването им са:

• Негативна речева реакция на ученика, предизвикана от представяне на учебния материал. Необходимо е да се използват подходящи думи и изрази от учителя, съобразени с личностните качества и речеви компетенции на ученика. Двустранният процес изисква да се проявяват както положителни, така и отрицателни индикации към дадени речеви ситуации – свободно отношение с цел постигане на разбирателство. Учениците решително да представят идеи и предложения какво може да се подобри в речевото общуване с учителя: избиране на дадена тема, свързана с улесняване и насочване на комуникацията, да изготви собствени перспективи, модели – например брошури, кратки резюмета или опорни точки, които да представят точно и целенасочено идеите му за речеви стратегии.

Анализ чрез дискусионни практики, за да се обяснят и откроят основните посоки и аспекти на речевата криза. Отговорността на ученика да разкрие точно кои са изразите, речевите практики, които да се променят с оглед на необходимостта от усъвършенстване на комуникативния процес.

• Оценката на учителя да не е повлияна от индивидуалността на ученика, а от обективното възприятие на учебната материя. Учителят да не използва фрази, които са оценъчни твърдения – лошо представяне на ученика, повишаване на тон, промяна в смисъла на думите с цел накърняването му. Отправяне на критични бележки, несъобразени с речевите умения на ученика, без да бъде посочен начинът за корекция. Да се отправя навременна критика, насока, когато се преподава или коментира материалът, а не в изблик на емоционално състояние. И двете страни в комуникативния процес своевременно да изразяват мнението си с оглед на желанието да се постигне ефективност в общуването.

• Отношението към ученика да бъде като към равноправен участник в процеса, да не се показва доминиращата роля на учителя. Полезно обсъждане и засилване на целенасочените взаимоотношения учител – ученик.

Ученикът да преценява, оценява и предлага подходящи образователни ресурси – при избора на учебници да обясни какво не му е ясно и да заяви дали използваните от учителя езикови способи (изразни средства, подбрани думи, речеви модели) са достъпни и разбираеми. Полезни биха били и предложени варианти на упражнения, мотивирани от желанията на учениците и подобряването на комуникацията им с учителя.

• Организация и разпределение на времевия ресурс – така че да има възможност да бъдат задавани въпроси и да се иска разяснение – това са целите, ползите, смисълът от речевото общуване. Това е ефективният начин да се избегнат речеви кризи.

Силен инструмент е словото и речевите умения способстват осъществяването на пълноценен комуникативен процес. Подобряват се както взамоотношенията, така и се създават устойчиви модели и стратегии за справяне с неполезните начини на изразяване и себепредставяне. Практическата насоченост и изработване на образователни материали и предлагани от ученика начини да се представи дадена речева стратегия – изготвяне на презентации – съчетание на речеви способности и умения за самопредставяне с помощта на подходящите думи и изрази, съобразени с темата. Разиграване на различни ситуации, в които определяща роля заемат подходящите речеви конструкции – разбираеми думи, изказани по правилен начин с необходимата интонация.

• В процеса на двустранните взаимоотношения да се създадат условия/чувство на общност, на екипност, което да подпомогне образователния дискурс, което да предотврати речевата криза или проблемите в общуването.

• Достигане ефективност в обратната връзка относно свободното изказване на мнение, споделяне на собствена позиция, което води и до разгръщане потенциала на ученика.

Попълване на спецализирани анкети, въпросници, които да структурират аспектите на речевите кризи. Попълването им да има значимата осъзната цел да насочи към благоприятни решения, за да се предотврати неразбирането или употребата на объркващи изрази и речеви модели.

Всеки от разгледаните аспекти на речевите кризи и предложените решения за преодоляването им се базира на наблюдения в посока стремежа за подобряване качеството на учебните и комуникативни процеси в образователната среда.

Направените задълбочени анализи показват необходимостта от целенасочени научни разработки и разсъждения върху темата за общуването, като сила и способност за постигане на взаимно разбирателство. Нужно е осъзнаване на важността и значимостта от създаване на определени речеви модели и стратегии, които да насочват и учителя, и ученика към същността на процеса на взаимност – общуване, което да създава, да претворява и да осигурява възможности в посока цялостно личностно усъвършенстване и на ученика, и на учителя. Постигането на положителни отношения учител – ученик повишава качеството на цялостния образователен процес. Повишава се осъзнатата мотивация за учене и постижения, а оттам достигане на ефективността на комуникативната връзка.

Благодарности

Авторката на статията изказва специална благодарност на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката за подкрепата на текста по проект КП 06-Н-80/11 от 15.12. 2023 г.; тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“. Етап 1. Научен ръководител на проекта: доц. д-р Владислав Миланов

Библиография

Василев, В. Методи на обучение в професионалното образование, // Съвременни аспекти на педагогическата комуникация: Сборник на катедра Технологично обучение, професионално образование, предучилищна и начална училищна педагогика, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2019.

Велчева, К. Педагогическата комуникация на субектите в образователния процес // Съвременни аспекти на педагогическата комуникация: Сборник на катедра Технологично обучение, професионално образование, предучилищна и начална училищна педагогика, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2019.

https://www.shu.bg/wp-content/uploads/file-manager-advanced/users/faculties/pf/izdaniya/topo-punup/2019-aspekti-com.pdf

Иванов, И. Психология на професионално-педагогическото общуване. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018.

Петрова, Д. Общуването между ученици и учители: психологически аспекти, // Годишник на СУ. Философски факултет. Книга Психология, Том 100.

https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/418/1/Psych1005_Petrova.pdf

Рангелова, А. Общуването при децата, Плевен: МЕДИАТЕХ – Плевен, 2016.

https://scientificatlas.com/docs/e-library/Obshtivaneto-pri-decata-Anelia%20Rangelova.pdf

Тенева, Мария. Предизвикателства пред съвременното училище, // Списание за образователна наука и изкуства, Том 2 / 2014 – 2015, Стара Загора: „Кота - Стара Загора“, 2015.

http://uni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/PEDAGOGICHESKI_FAKULTET/Volume%202%20No%202-3web.pdf