Елена Крейчова

Публичната реч, в частност парламентарната, през последните години предизвиква интереса както на специалистите-езиковеди, така и на широката общественост. Този силен интерес е логичен – народните представители би трябвало да са хората с най-голяма отговорност за управлението на държавата, затова интересът към тяхното поведение, включително езиково, е основателен. Чрез своето езиково поведение и своите публични изяви те дават модел за публично говорене. Затова често те са поставяни „под лупа“, изискванията към тях са големи, защото, като представители на своя електорат, те всъщност градят и неговия образ.

Изследването на парламентарната реч е от съществено значение поради няколко причини. Що се отнася до демократичните процеси в обществото, трябва да посочим, че парламентарната реч е начинът, по който избраните народни представители комуникират с обществото и се изразяват в законодателния орган. Изследването на тази реч помага да се разбере какви са приоритетите на политиците, как се вземат решения и как се отчита отговорност пред избирателите. Анализът на парламентарната реч ни позволява да разберем езиковите стратегии, реториката и комуникационните техники, които политиците използват. Това е важно за разбиране на силата на публичната реч и на влиянието й в обществото. Друга характеристика на парламентарния език е неговата инструментална роля, т.е. фактът, че политическият език е инструмент на действие (обикновено на конкретния политик).

Парламентарната реч също така е отражение на политическите процеси и решения. Анализът й може да ни помогне да разберем как се създават закони, как се обсъждат важни въпроси и как се вземат решения. Изследването на парламентарната реч може да помогне на обществото да бъде по-добре информирано за политическите процеси и дейности. Това е важно за демокрацията и активното гражданско общество. И не на последно място, изследването на парламентарната реч ни помага да разберем динамиката на политическата комуникация и да подобрим нашето разбиране за демократичните процеси и институции.

Парламентарната реч действително има значителен обществен отзвук. Изказванията на депутатите се разпространяват и коментират в медиите, те могат да влияят както върху мнението на обществото, така и върху стила на комуникация – както в партийното и парламентарното общуване, така и общуването на цялото общество.

Особено актуален обект на езиковедските изследвания в областта на парламентарната реч е езиковата агресия и нейните прояви. Речевата (езиковата) агресия е изразяване на негативно емоционално-оценъчно отношение към някого или нещо с езикови средства, нарушаващо представата за етична и естетична норма, а също пренасищане на текста с вербализирана негативна информация, предизвикваща у адресата тягостно впечатление (Рацибурска 2010: 17, цит. по Парзулова 2016: 370).

Езиковата агресия в парламентарната реч може да засегне редица въпроси и да ограничи конструктивния диалог. Тя може да влияе и общественото мнение – езикът, който политиците използват, може да оказва значително влияние върху общественото мнение, например определени речеви стратегии могат да формират или да подкопаят доверието на гражданите в политиците (за агресията в съвременната политическа реч в България виж също Крейчова – Сталянова 2024 и Миланов 2020).

При езиковедските изследвания на езиковата агресия в политическия дискурс най-често се акцентира върху думи, изрази и прилагане на различни комуникативни стратегии. Едно от най-разпространените средства за речева агресия е негативното отношение към някого или нещо, изразено чрез лексика с оценъчна семантика (Парзулова 2016: 371). Лексикалните средства на езиковата агресия най-често са обидни или жаргонни думи с експресивна негативна конотация, използване с цел дискредитиране, обида, унижение на опонента. Нерядко се използват дори метафори, епитети, сравнения. Те са част не от спонтанна, а от преднамерена езикова стратегия. Много често изказванията, съдържащи елементи на езикова агресия, използват принципа на т. нар. аргумент ад хоминем (argumentum ad hominem). Чрез него „се атакуват качества, дела и постъпки на опонента, а не се атакува проблемът, не се представят доказателства по същество (…) той се използва по-често в политически речи, в обвинителни слова, както и тогава, когато ораторът има за цел да дискредитира опонента си“ (Мавродиева 2013:154), т. е. аргумент, насочен срещу личността, а не срещу аргументите, които личността е издигнала.

В настоящото изследване ще посочим само два примера за различни типове агресивно езиково поведение от парламента на Чехия, без да ги анализираме детайлно (пълният текст на стенограмите от дебатите в чешкия парламент се публикува на сайта на Долната камара на Парламента на Република Чехия: https://www.psp.cz/eknih/2021ps/stenprot/index.htm, откъдето текстовете могат да бъдат използвани за по-нататъшни езиковедски изследвания). Като пример за агресивно езиково поведение с аргумент ад хоминем можем да посочим изказването на чешкия депутат Томио Окамура, адресирано към министъра на отбраната Яна Чернохова: „Вие показахте, че сте риск за безопасността на държавата. Плещите глупости. Вие сте отвратителен човек! Или сте неадекватна, или сте в делириум! Побъркала сте се, Вие сте луда!“ (3.11.2023). Същият политик в диалог с председателя на парламента Маркета Пекарова Адамова казва „Госпожо председател, хайде стига! … Ако имате проблем да бъдете компетентна и да следите дали присъства министърът в съответствие с правилника, тогава нямате какво да правите на мястото на председател на парламента. Това е ужас! Аз ли трябва да ръководя заседанието вместо Вас?“. Томио Окамура дори получава дисциплинарно наказание в парламента за своето изказване за депутата от християндемократическата партия Ян Бартошек, когото нарича „Хитлер на новото време“ (24.05.2024).

Езиковото поведение на депутатите в Народното събрание е от изключително значение, тъй като депутатите са представители на обществото и изпълняват важна роли в законодателния процес. Вотът на гражданите ги прави отговорни за действията им и за комуникацията със сънародниците им. От тях обикновено очакваме начетеност и обща култура, лидерски качества, защото депутатите трябва да бъдат лидери, които вдъхновяват и водят. Те трябва да имат мнение, да се ангажират с важни въпроси и да бъдат способни да комуникират ефективно.

Благодарности

Настоящият текст е публикуван по проект на тема „Българският език в държавните институции и в публичното пространство – кризи на общуването и общуването по време на кризи", № на договор КП-06-Н80/11, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, конкурс за фундаментални научни изследвания – 2023 г. Научен ръководител на проекта: доц. д-р Владислав Миланов; първи етап; работен пакет 1

Библиография

Крейчова Е., Сталянова. Н. Езикова агресия и фалшиви аргументи в кризисно политическо общуване, Езиков свят 2/2024, с. 59–65.

Мавродиева, И. Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.

Миланов, В.. Езиковата агресия в политическата и ученическата реч. В: Български език и литература, бр. 3/2020, 175–188.

Парзулова, М. За речевата агресия, изразена с лексикални средства. – В: За словото – нови търсения и подходи. Юбилеен сборник в чест на чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка. БАН. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, с. 370–377.

Рацибурская, Л. В. Особенности языка современных СМИ: средства речевой агрессии. Нижний Новгород: Изд. ННГУ, 2010.

Доц. д-р Елена Крейчова е преподавател по български език, по сравнителна граматика на славянските езици и старобългарски език в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Научните й интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, палеославистиката, транслатологията, психолингвистиката, глотодидактиката. Автор на редица речници и учебни помагала по български език като чужд.

Kontakt: ekrejcova@phil.muni.cz