Антоанета Начева

Настоящата статия има нелеката задача да наблюдава, изследва и анализира политическата реч в търсене на останали белези на висок езиков етикет, както и на отговори в какво се изразява все по-задълбочената криза на общуването в съвременното публично говорене на българските политически фигури. Защо използват определени речеви стратегии в своите изказвания и как общуването в социалните мрежи влияе на качеството на публичните изказвания. За целта ще проследим редица моменти в писмените изказвания на български политици, като спазва ли се книжовната норма, какви изразни средства са използвани или изказванията им граничат с т.нар. празнословие, какво искат да внушат на аудиторията си и какъв ефект целят да постигнат спрямо тях.

Основните убеждения в социален аспект е българските народни представители да бъдат най-представителната извадка от народа, да бъдат ностели на висока култура, да проявяват уважение към българския език, към опонентите си в парламента, изразяващи противоположни политически идеи. Тази представителна извадка свидетелства за общуването между българските политици през годините. Общуването в Народно събрание обаче разкирва редица езикови и морални недостатъци и пропуски. Нещо повече – често ставаме свидетели на обиди, езикова и физическа агресия, „клишета“, шаблонни изрази, жаргони, улична реч и пр. Тази тенденция не спира да се задълбочава и през последните години, особено когато позициите на българските политици са изразени/написани в социалните мрежи.

Политикът, който ще бъде обект на изследване е лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Тодоров Трифонов, по-известен като Слави Трифонов. Освен в качеството си на политик, той e известен и като певец, музикант, телевизионен водещ, шоумен и продуцент.

Името му се свързва най-вече с телевизионните предаванията „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“, „Вечерното шоу на Слави Трифонов“, както и с музикалната група „Ку-Ку бенд“, неговата собствена телевизия „7/8“ и както вече споменахме по-горе политическата партия „Има такъв народ“.

Първите стъпки на Трифонов към политиката започват още през 2015 г., когато става председател на Инициативен комитет за организирането на референдум за промяна на политическата система с 6 въпроса. В комитета се включват още сценаристите на „Шоуто на Слави“ – Тошко Хаджитодоров (по-известен с презимето си Йорданов), Ивайло Вълчев, Филип Станев, Иво Сиромахов, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков. След сезиране на Конституционния съд от тогавашния президент на републиката Росен Плевнелиев и последвалото съдебно решение, въпросите за референдума са намалени наполовина, а допитването до народа се произвежда на 6 ноември 2016 г.

На 29 октомври 2016 г., седмица преди провеждането на референдума, екипът организира митинг-концерт, който се провежда на площад „Орлов мост“ и бул. „Цариградско шосе“ в София, в който взимат участие членовете на Инициативния комитет, „Ку-Ку бенд“, балет „Магаданс“, и редица гост-изпълнители. На него в подкрепа на референдума се събират над 100 000 души.

След провеждането на референдума на 30 януари 2017 г. в свое отворено писмо до политиците дава двуседмичен срок на бъдещето 44-о Народно събрание да започне работа по приемането на решенията на избирателите от референдума. На 4 май 2017 г., на 15-ия ден от началото на 44-ото Народно събрание и в деня, когато Бойко Борисов за трети път полага клетва като министър-председател на страната – Слави Трифонов дава начало на своя протест.

Слави Трифонов обявява своя политически проект „Няма такава държава“ в последното телевизионно предаване на „Шоуто на Слави“ на 31 юли 2019 г. По думите му тогава целта на проекта е да реализира предложенията от инициирания от него и сценаристите му референдум през 2016 г. Учредяването на политическата партия „Няма такава държава“ става на 5 октомври същата година, а в учредителната декларация на инициативния комитет за партията се предлага и пряк избор на главния прокурор, омбудсмана и засилено участие на гражданите в управлението чрез повече референдуми. Върховният касационен съд отказва разрешение за вписване на партията заради установени нарушения на Закона за политическите партии, а именно, че символът на партията и словесното му описание в предложението за устав, според което са интегрирани цветовете от националното знаме, като след това Слави Трифонов обявява, че ще създаде нова партия с името „Има такъв народ“.

По време на парламентарните избори на 4 април 2021 г. председателят на „Има такъв народ“ е водач на две листи на партията – 27 МИР Стара Загора и 3 МИР Варна. Партията става втора по резултат, а Слави Трифонов е избран за народен представител в 45-ото Народно събрание като предпочита да представлява 27 МИР Стара Загора.

След края на изборния ден през април 2021 г. във Facebook Слави Трифонов обявява, че се е самоизолирал, тъй като има симптоми на COVID-19. След няколко дни зам.-председателят на партията Тошко Йорданов съобщава в писмо до медиите, че Трифонов е дал положителен тест. При първото тържествено заседание на 45-ото Народно събрание Трифонов е сред малцината депутати, които полагат клетва онлайн. След това заради болничен не присъства на нито от останалите пленарни заседания.

На провелите се след това избори през юли и ноември 2021 г., както на тези през 2022 г. Слави Трифонов не е кандидат за депутат. На парламентарните избори на 2 април 2023 г. той отново води две листи на „Има такъв народ“ – 1 МИР Благоевград и 27 МИР Стара Загора.

След като партията успява да стане част и от 49-ото Народно събрание, именно Благоевград и Стара Загора са два от районите, от които се излъчват по един народен представител. Като водач на двете листи Слави Трифонов има право да избере кой район да представлява, той обаче подава заявление за необявяването му за избран за народен представител и така не влиза в парламента.

На 26 август 2022 г. Слави Трифонов обявява, че „трябва да се разбие моделът на цялата сегашна политическа система“ и че ще инициира провеждането на национален референдум за президентска република.

На 23 януари 2023 г. в деловодството на Народното събрание е внесено уведомлението за започването на подписката за допитването с въпрос „Подкрепяте ли провеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“. Слави Трифонов е избран за председател на Инициативния комитет, в чийто състав се включват почти всички членове от комитета, който инициира и референдума през 2016 г.

На 24 април 2023 г. Слави Трифонов обявява, че в подкрепа на произвеждането на референдума са се подписали 145 193 души. Това е недостатъчен брой за реализирането на допитването, тъй като според закона нужните подписи са 400 000. Председателят на „Има такъв народ“ обявява още, че партията ще работи за промяна на законовите правила. Няколко месеца по-късно партията входира законопроект, с който изискваните подписи за произвеждането на референдум биха се намалили наполовина.

Съществена особеност при анализа на Слави Трифонов е, че при него липсват изказвания в Народното събрание от парламентарната трибуна. Той не е бил депутат в нито едно от последните Народни събрания, откакто участва в политиката на България. Участие в парламента взимат неговите колеги и съмишленици, част от сценаристите като Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Филип Станев и Станаислав Балабанов.

Изказванията на Трифонов достигат до аудиторията и останалите депутати основно в писмена комуникация, чрез статуси в социалните мрежи и най-вече във Facebook. Освен това лидерът на „Има такъв народ“ силно е ограничил медийните си участия, като интервютата с него са наистина малко, а медиите, в които той говори са сериозно селектирани, както и онези, които провеждат интервютата. Точно поради тази причина и заради липсата на каквито и да било изказвания от парламентарната трибуна, ще приложим писмени статуси от личния профил на Слави Трифонов във Facebook.

Първият статус, който ще разгледаме и анализираме, е публикуван от Слави Трифонов на 24 октомври 2022 г.

„На така наречената “политическа класа” и на така наречените “политици”, които са част от нея, много им харесва да бъдат такива, каквито са. Няма значение от коя партия са.

Защото повечето от така наречените “политици” са хора, които освен че нямат никакъв морал, на всичкото отгоре са и хора, които не могат да произведат и две палачинки. И бидейки такива, и бидейки политици, те сега дават интервюта, говорят мъдро, оперират с власт и най вече с пари – с вашите пари.

И могат спокойно с позата на много отговорни да консумират слава и да консумират от вашите пари, тоест да крадат.

И как очаквате на такива хора да им харесва идеята за президентска република?

Затова ще поясня следното: Президентските републики никъде не ликвидират парламентаризма. Напротив – в една президентска република парламентът има много голяма стойност, защото контролира властта на президента.

За пример вижте държави като Франция, Полша, Кипър и други. Това са държави членки на ЕС.

Това не ги прави недемократични и неуспешни – напротив. Сегашните политици, които говорят против президентската република, са ходили във Франция и знаят, че лъжат. Просто не искат суверенът да им вземе цялата власт и обективно да я раздели между президентството и парламента. И като ми говорят за еднолична власт, 11 години управлението на Бойко Борисов какво беше? Еднолична власт на министър-председателя, с която се съобразяваха всички власти. Та нали за това сега ГЕРБ са токсични?

Така че случаят със сегашната политическа власт, която говори против президентската република, е като историята за крадеца, който крещи “Дръжте крадеца“.

Както по-рано в изследването споменахме настоящото проучване застава зад тезата, че връзката между речевата агресия и политическото говорене се реализира на много и различни равнища. И това личи особено ярко в изказванията на председателя на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. Речевата агресия при него, от една страна, е едностранна, поради факта, че е виртуална. Тя не позволява в нея да се включи друга страна, още повече пък да ѝ бъде отговорено. Речевата агресия, която обикновено личи от статусите на Слави Трифонов, е „облечена“ в силно маркирана лексика, под формата на ирония, сарказъм, хиперболи, метафори, сравнения.

Освен това прави силно впечатление, че в голяма част от публикациите си лидерът на „Има такъв народ“ силно се разграничава от всички политически фигури, без значение дали са от управляващите партии, или са в опозиция.

Това обаче далеч не го прави само Слави Трифонов. През последните няколко години, когато председателят на партия ГЕРБ Бойко Борисов не присъстваше в парламента, той също използваше Facebook като трибуна да прави изявления, посредством живи включвания чрез своите пиари от различни точки на страната или чрез пресконференции в централата на партията.

Слави Трифонов като публична фигура има около 667 000 последователи във Facebook, като е невъзможно да се определи какъв брой от тях го подкрепят в предишната му ролята като телевизионен водещ и продуцент, и колко в ролята му на политическа фигура. В профила му прави впечатление, че е налице смесване на политически изказвания, основно срещу изказвания на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, а напоследък и коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“.

За сравнение, Борисов има над 319 000 последователи, като някои от тях дори използват профила му във Facebook, за да се обявят против управлението на страната. Кирил Петков пък, съпредседателят на „Продължаваме промяната“ има 113 000 последователи, докато последователите на Христо Иванов, съпредседателят на „Демократична България“ наброяват около 55 000 души.

Неоспорим факт е, че политиците не само у нас, но и по цял свят все повече насочват вниманието си към този вид общуване и тенденцията тепърва ще се засилва. Любопитно е, че специалистите по политически маркетинг отдавна проучват възможностите за политическа комуникация в социалните медии, но досега не е имало толкова отчетливо доказателство за ефективността на комуникациите, и то не само в предизборна кампания, а изобщо. Интересното е, че в САЩ поне от 1994 г. политическите консултанти и специалисти обсъждат как интернет позволява да се постигне по-голяма политическа мобилизация.

Хората си правят регистрации в различни приложения всеки ден, като всеки споделя в различна степен ценностите на тези мрежи. Тук именно се корени и един ключов аспект, който различава социалните медии от парламентарната трибуна и останалите медии като радио, телевизия и печатните издания и това е близостта с потребителите, или иначе казано с народа.

Това е тясно свързано с със социалния капитал. Той представлява средата на хората, общността, към която принадлежат, и връзките, които осъществяват с околните, както и по какъв начин изграждат отношенията си с тях и на базата на какво изграждат своето доверие към тях. Интернет пространството не прави изключение. В него те, първо, трябва да са активни участници, второ, да бъдат част от определени групи и общности, чиито ценности споделят, и да придобият уменията да използват адекватно тези медии, особено след въвеждането на определени регулации. Това всъщност на практика означава, че за да бъде един потребител в социалните мрежи, не е достатъчно просто да се регистрира, трябва да участва, да е налице интеракция с останалите, посредством публикации, видеа, снимки и пр., и по този начин пряко да влияе на аудиторията.

Днешните изказвания на политиците доста често се четат и гледат от много повече хора в социалните мрежи, отколкото по телевизията било то в новинарските емисии или в пълните пленарни заседания. Това само принуждава все повече политически фигури да включат задължително в своите планове и социалните мрежи като форма за комуникация с гражданите, но и като място, на което могат да уловят настроенията на гражданите, техните притеснения и нещата, които ги интересуват.

Освен това е важно да се подчертае, че ако връзката между традиционните медии е ясна и очевидна, много хора подценяват влиянието на социалните медии върху съдържанието на традиционните медии. Нещо особено специфично за интернет комуникацията е, че говорещият е скрит зад привидната дистанция на екрана и поради тази причина се споделят и пишат неща, които в противен случай не биха се казали точно по този начин в реалния живот. Поради тази причина речевата агресия и езика на омразата в публикациите на Слави Трифонов са така ярко изразени и обикновено това настроение присъства в почти целия статус. В първото изказване на лидера на „Има такъв народ“, което е обект на изследване, речевата агресия личи още във встъпителните думи:

• На така наречената “политическа класа” и на така наречените “политици”, които са част от нея, много им харесва да бъдат такива, каквито са. Няма значение от коя партия са.

• Защото повечето от така наречените “политици” са хора, които освен че нямат никакъв морал, на всичкото отгоре са и хора, които не могат да произведат и две палачинки.

На първо място, ще дадем определение на това какво е класа, като се има предвид равнище на интелект, обноски, поведение, владеене на професия и др. Трифонов огражда политическа класа и политици в кавички на първо място, за да подчертае, че употребата е в преносно значение, т.е., че за него народните представители в парламента не принадлежат към политическата класа и не са политици. Поради тази причина използва и така наречената, за да подчертае, че може и да се наричат така, но според неговите разбирания това не отговаря на истината, като ги определя, че нямат никакъв морал. Нещо повече, лидерът на „Има такъв народ“ поставя всички депутати под общ знаменател, като добавя: Няма значение от коя партия са, като едновременно с това тотално се разграничава от тях.

Освен че ги определя като неморални, Слави Трифонов ги квалифицира и като крайно неспособни за изпълнението на нещо елементарно като приготвянето на палачинки: >„на всичкото отгоре са и хора, които не могат да произведат и две палачинки“. Той развива агресията в своята публикация, като вече освен аморални ги нарича и крадци.

• И бидейки такива, и бидейки политици, те сега дават интервюта, говорят мъдро, оперират с власт и най-вече с пари – с вашите пари.

• И могат спокойно с позата на много отговорни да консумират слава и да консумират от вашите пари, тоест да крадат.

По думите на Трифонов народните представители използват медийната трибуна, която имат, за да говорят мъдро, да оперират с власт, да консумират слава и чрез този параван по този начин да достигнат до парите на българския народ, на българските данъкоплатци и да ги откраднат.

Председателят на „Има такъв народ“ използва и риторични въпроси, за да провокира реакцията на своите Facebook последователи във връзка с казаното, да си спечели тяхната подкрепа и да засили неодобрението към народните представители:

• И как очаквате на такива хора да им харесва идеята за президентска република?

• И като ми говорят за еднолична власт, 11 години управлението на Бойко Борисов какво беше? Еднолична власт на министър-председателя, с която се съобразяваха всички власти. Та нали за това сега ГЕРБ са токсични?

По този начин председателят на „Има такъв народ“ изгражда образ на българските депутати на хора, които искат цялата власт за себе си и не биха допуснали тя да попадне в ръцете на суверена, както нарича той българските граждани. За да се аргументира Трифонов обяснява, че в една президентска република парламентът има много голяма стойност, защото контролира властта на президента. Той дава пример със страни членки на Европейския съюз като Франция, Полша, Кипър и нарича обявилите се против идеята България да стане президентска република лъжци:

• Сегашните политици, които говорят против президентската република са ходили във Франция и знаят, че лъжат.

• Просто не искат суверенът да им вземе цялата власт и обективно да я раздели между президентството и парламента.

Както Слави Трифонов, така и останалите представители от партията „Има такъв народ“ настоятелно се обръща към българския народ със „суверена“. Освен това се обосновава със „суверена“, прави политика в името на „суверена“, защитава интересите на „суверена“ и работи според очакванията, мислите, чувствата и възприятията на „суверена“. Но какво всъщност е значението на „суверен“? Речниците дават две категории значения на тази дума.

Едното е по-директно препраща към употребата на думата във френския език от XIII век -soverain, със значение на господар, носител на върховна власт, над когото друг не може да има. В частност се използва за монархически статут, който не се поставя под съмнение и има божествен произход, като под божествен произход се има предвид, че суверенът е по природа такъв, той е даденост, каквато е смяната на деня и нощта.

Другото значение на суверен също насочва към върховна власт, но не по природа, а по силата на политическото представителство. Този съвременен прочит дължим до известна степен на Томас Хобс. Държавата се изгражда чрез обществен договор на човешки индивиди, за да установи мир и да гарантира сигурността им. Тя е суверенът и без нейния монопол върху властта няма гаранции за сигурността. Но най-съществен момент в това разбиране за суверена е моментът на политическото представителство: суверенът е носител на върховна власт, защото е излъчен чрез обществен договор между индивиди.

Жан-Жак Русо променя донякъде това значение и го раздвоява. Ако властта се излъчва и формира като представителство, то в такъв случай наричаме суверен онзи, който излъчва политически представители. И тук суверен се смесва с народ. Това днес е популярна употреба, особено в страни с крехки традиции в политическата теория и демократичната практика.

Едновременно с това Слави Трифонов усилва вербалната агресия, като към определенията крадци и лъжци отъждествява противниците на президентската република с добре познатата поговорка: „Крадецът вика „Дръжте крадеца“:

• Така че случаят със сегашната политическа власт, която говори против президентската република е като историята за крадеца, който крещи “Дръжте крадеца“.

Вторият статус на председателя на „Има такъв народ“, който следва да бъде разгледан, е публикуван на 2 юни 2023 г.

Отворено писмо до Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ.

От няколко дни се говори за извършено национално предателство след излязлата в публичното пространство онлайн среща на “Продължаваме промяната”, в която, в прав текст, се обсъжда как трябва да се нарушават законите, как чужди посолства правят назначения в българските специални служби, как са фалшифицирани изборите, как трябва да се пази ДПС и имунитета на Бойко Борисов и как да се направи съдебна реформа, така че такава да няма.

Но това не е краят на националното предателство.

Едно грандиозно, грозно, ужасно и жалко национално предателство се случва в българския Парламент, пред очите на всички български граждани, отразявано щедро и пространно, с любезното съдействие на късопаметните, “мисирски”, български медии.

Двете партии – ГЕРБ и ДПС, които до днес бяха презирани, охулвани, обвинявани в тежки престъпления спрямо българския народ от фалшивите, измамни, псевдодемократични, жълтопаветни формирования “Продължаваме промяната – Демократична България”, та, днес, жълтопаветните прегърнаха мафиотите. А дългата ръка на ДПС удобно подаде патерицата, на която да се подпре ГЕРБ.

“Продължаваме промяната – Демократична България” обаче побързаха да я поемат – и ръката, и патерицата.

Имаме и нов патриарх. Този “патриарх на злото” Делян Пеевски – според жълтопаветните, днес даде благословията си за правителството. Както се казва в Библията – “Помилва ги по голямата си милост”.

В резултат на всичкото това имаме не просто национално предателство. Имаме позор, отвращение, лицемерие, гнусотия, срам, унижение и извращение под формата на коалиционно правителство, изплюто в лицето на всички българи.

Така че, Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ, “изчегъртването” за вас приключи. Време е за шпакловане и замазване на престъпления.

Слави Трифонов“

Втората публикация на лидера на „Има такъв народ“ не се различава особено от първата. Тя е насочена отново към народните представители, но този път в по-широк кръг, като освен представители на ПП ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, този път са споменати и представители на ДПС – председателят на партията Мустафа Карадайъ и Дилян Пеевски. Изказването отново звучи крайно и нападателно, като Трифонов ги обвинява в национално предателство. Причината е съставеният редовен кабинет от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, на т.нар. ротационен принцип със смяна на министър-председателя през 9 месеца – първите – акад. Николай Денков, издигнат от „Продължаваме промяната – Демократична България“, следващите – Мария Габриел, издигната от ГЕРБ и след това отначало. Впоследствие политическите фигури, които са в опозиция започват да наричат отношенията между ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България и ДПС – „сглобка“. Друг отявлен противник на това редовно правителство е вече независимият депутат, който преди това също беше част от „Има такъв народ“, Радостин Василев:

• От няколко дни се говори за извършено национално предателство след излязлата в публичното пространство онлайн среща на “Продължаваме промяната”, в която, в прав текст, се обсъжда как трябва да се нарушават законите, как чужди посолства правят назначения в българските специални служби, как са фалшифицирани изборите, как трябва да се пази ДПС и имунитета на Бойко Борисов и как да се направи съдебна реформа, така че такава да няма.

• Но това не е краят на националното предателство.

Трифонов цели да вмени на управляващите вина заради посочената от него онлайн среща, като освен това с крайната употреба на национално предателство поставя върху тях обвинения за посегателство върху интересите на народа и страната. Заедно с това той последователно и подробно изброява какво се обсъжда на тази среща, чрез неколкократно повторение на наречието как като всеки един пример е своеобразно обвинение към присъстващите на нея:

• .. в прав текст, се обсъжда как трябва да се нарушават законите, как чужди посолства правят назначения в българските специални служби, как са фалшифицирани изборите, как трябва да се пази ДПС и имунитета на Бойко Борисов и как да се направи съдебна реформа, така че такава да няма.

Предвид крайното изказване на лидера на „Има такъв народ“, следва да погледнем какво пише в Наказателния кодекс в раздела за предателски престъпления:

Раздел II.

Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Причината формираното правителство да бъде определено като национално предателство е, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ изградиха и водеха политиката си в противовес на тази на ГЕРБ, като при предходното правителство бяха в коалиция заедно с БСП и „Има такъв народ“ отново срещу модела на ГЕРБ, като отказваха всякакви преговори с тях и с ДПС. Затова и след като редовният кабинет беше гласуван в парламента, новината срещна силно негативен обществен отговор от страна на българските граждани.

По-нататък в публикацията, за да поддържа високата емоционална оцветеност в, Слави Трифонов продължава, като добавя към националното предателство и множество епитети:

• Едно грандиозно, грозно, ужасно и жалко национално предателство се случва в българския Парламент, пред очите на всички български граждани, отразявано щедро и пространно, с любезното съдействие на късопаметните, “мисирски”, български медии.

Чрез епитетите председателят на „Има такъв народ“ цели да засили неодобрението си, като едновременно с това да спечели съгласието на последователите си. Прави впечатление как са употребени определенията: грандиозно, грозно, ужасно и жалко национално предателство. От една страна, има градация, от друга, е налице алитерация, или повторение на определени съгласни в епитетите по двойки – г, р в първата двойка и ж във втората. По този начин изказът добива по-ярка смислова изразителност и експресия, като основната идея на употребата на алитерацията в изказванията на политиците е да се постигне акцентиране и по-голямо въздействие.

Едновременно с това Трифонов задълбочава емоционалния характер на своето изказване, като определя българските журналисти като мисирки – популярна метафора за българските медии, наложена през последните години за медиите у нас, често употребявана от самите политици. Думата мисирка е турцизъм, като произлиза от арабски – мъср и турски – мъсър, което означава пуйка. Поради тази причина това е и значението на метафората – журналист, който не си върши работата както трябва и по същество, както и който не задава точните въпроси:

• ...отразявано щедро и пространно, с любезното съдействие на късопаметните, “мисирски”, български медии.

Експресивността продължава да се разгръща с още определения, насочени към „Продължаваме промяната – Демократична България“:

• Двете партии – ГЕРБ и ДПС, които до днес бяха презирани, охулвани, обвинявани в тежки престъпления спрямо българския народ от фалшивите, измамни, псевдодемократични, жълтопаветни формирования “Продължаваме промяната – Демократична България“...

Сред изброените характеристики особено впечатление прави все по-често срещаната в публичното пространство метафора – жълтопаветни формирования. Употребата му е жаргонна, като под жълтопаветник се има предвид жител на град София, който може и да не е родом от столицата, демонстриращ прекалено либерални идеи. Освен този тип хора участват в протести с политическа насоченост, организирани в централната част на София (жълтите павета), откъдето идва и названието му.

Публичните изказвания и в частност принадлежащите към политическия дискурс, са наситени с метафори, и поради тази причина все по-често фокусът върху политическата метафора е силно изразен. В настоящото изследване се срещат както оказионални метафори, каквато се явява жълтопаветник, така и конвенционални метафори. Освен това езиковата мода и езиковият шаблон спомагат за наситеността на изказванията с клишета, какъвто е посочен в следващите примери:

• та, днес, жълтопаветните прегърнаха мафиотите. А дългата ръка на ДПС удобно подаде патерицата, на която да се подпре ГЕРБ.

• “Продължаваме промяната – Демократична България” обаче побързаха да я поемат – и ръката, и патерицата.

Кулминацията в изказването идва с метафорите на обвързаните с Библията и църквата понятия като патриарх, благословия и народния представител от ДПС Делян Пеевски. Званието „патриарх“ всъщност е най-висшето за настоятел на православна църква, установено на Халкидонския църковен събор през далечната 451 г. Трифонов ги използва, тъй като основната причина за осъществяването на това редовно правителство е подкрепата на ДПС. В Народното събрание бъдещите тогава министър-председатели Николай Денков и Мария Габриел обявяват, че е постигнато конституционно мнозинство, именно след разговори с парламентарната група на ДПС.

• Имаме и нов патриарх. Този “патриарх на злото” Делян Пеевски – според жълтопаветните, днес даде благословията си за правителството.

Силната експресия в изказването на Трифонов се разкрива при характеристиката на депутата от ДПС като „патриарх на злото“, направена в друго, по-ранно изказване от „Продължаваме промяната“.

За да засили чувството за разочарование и вина, което Трифонов цели да внуши към Делян Пеевски и създателите на коалиционното правителство, той въвежда Библията като контрапункт:

• Както се казва в Библията – “Помилва ги по голямата си милост”.

Това е библейски цитат, с който започва Псалом 50:

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост,

и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,

защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.

Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших;

тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.

Чрез този цитат председателят на „Има такъв народ“ обвързва темата за религията с политиката, беззаконието, предателството или както той сам го определя националното предателство. След това националното предателство след това също претърпява развитие, като прераства от не просто национално предателство в:

• позор, отвращение, лицемерие, гнусотия, срам, унижение и извращение под формата на коалиционно правителство...

Изказването на Трифонов придобива още по-ярка експресия, след като определя коалиционното правителство като:

• ...изплюто в лицето на всички българи.

Употребата на този фразеологизъм е със значение на „изказвам или демонстрирам презрение към някого“. Такава е и целта на Слави Трифонов да представи формирането на редовен кабинет като решение и действие, което не зачита позицията и разбирането на българските граждани, което се случва против желанията и очакванията им, като подигравка с тях.

Накрая в публикацията той се обръща към председателите и основните участници в коалиционното правителство:

• Така че, Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ, “изчегъртването” за вас приключи.

Спомената е добре познатата оказионална метафора за „изчегъртването“, въведена от Кирил Петков и Асен Василев при обявяването на проекта на партията „Продължаваме промяната“, чиято цел тогава беше определена като „изчегъртване“ на управлението и модела на ГЕРБ. Затова и Трифонов я продължава и разширява отново с професионални понятия от областта на строителството шпакловане и полагане на замазка:

• Време е за шпакловане и замазване на престъпления.

В заключение на казаното до тук може да отбележим, че все по-категорично и ясно се утвърждава мястото на разговорните маркери в съвременната публична реч, в частност в политическия дискурс. Излизането извън общоприетата рамка е все по-често явление, което е знак за ниска езикова култура, липса на ораторски способности и принизяване на политическото говорене до едно „махленско“ ниво. Освен това през последните десетилетия се наблюдава все по-засилена тенденция към системно нарушаване на книжовните норми на българския език и отявлен стремеж към по-атрактивно звучене и крайно демонстриране на лична позиция по обсъждани теми или събития чрез обида и уязвяване на политическите опоненти.

Амбицията на политиците не да представят не себе си в качеството си на добри оратори, а напротив да оронят престижа на противниците си и така да убедят аудиторията, че убежденията им не са правилнии да спечелят обшественото одобрение. В това се изразява и кризата на съвременната публична реч, в унсон с политическата криза в България. На лице е тотално отдалечаване от високия езиков етикет, прекомерното използване на маркирана лексика. Това обаче далеч не е най-добрият подход в реализацията на политическо общуване, предвид изискванията, които изначално поставя този тип общуване. В повечето този метод провокира до най-висока степен интереса на аудиторията. Заедно отклоненията от високия езиков етикет и многоброните примери с разговорни маркери, присъства все по-ярко и реч на омразата, подигравателно отношение и силна ирония, а от своя страна речевата агресия често пъти води и до физическа такава. Това още по-сериозно задълбочава кризата на общуване между българските политици. Те в стремежа си да отговорят на провокациите и нападките, повлияни от емоциите и рискуват да изгубят контрол над ситуацията, чрез което пък се постига обратния ефект, аудиторията обикновено губи уважението си към най-важната институция в страната и към хората в нея. Сигурен знак за криза на всички нива.

Благодарности

Авторката на статията изказва специална благодарност на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката за подкрепата на текста по проект КП 06-Н-80/11 от 15.12. 2023 г.; тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“. Етап 1. Научен ръководител на проекта: доц. д-р Владислав Миланов

Литература

Андрейчин, Любомир. Попов, Константин. Стоянов, Стоян. Граматика на българския език, Просвета, София. 2020.

Буруджиева, Татяна. Канева, Лиляна. Политически маркетинг – теория и практика, Сиела, София. 2007.

Виденов, Михаил. Българска социолингвистика, Университетско издателство „Климент Охридски“, София. 1990.

Ефтимова, Андреана. Двойственият език в медиите. Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София. 2017.

Евтимова, Андреана. Регистри в журналистическия дискурс. София. 2018.

Канев, Добрин. Николов Ивелин, Канева Лиляна. Учебник по политически мениджмънт 2. Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, Бюро България. 2012.

Миланов, Владислав. Аспекти на речевата агресия в българския и в чешкия политически дискурс. В: Български език и литература. Кн. 6, 2023 г.; https://doi.org/10.53656/bel2023-6-VM

Миланов, Владислав. Наблюдения върху употребата на клишетата в българската и в румънската публична реч. В: Чуждоезиково обучение, кн. 6, 2023 г. https://doi.org/10.53656/for23.602nabl

Стоянов, Красимир. Езикова престижност и медийни манипулации. – В: Медиите и езикът. София, 1999, с. 85–92.

Цанков, Кирил. Социолингвистика и речев етикет. Велико Търново. 1996.

Jowett, Garth, O'Donnell Victoria. Propaganda and persuasion. United Kingdom. 2014.