Коста Славов

Аbstract: The focus of the present work is on phraseology related to various professional fields that function in Bulgarian public speech. The semantics and the speech situation in which they are used are indicated.

Keywords: phraseology, public speech, Bulgarian media

Публичната реч е ораторско изкуство, което означава акт на говорене на лице пред друго лице или публика. Aдресантът има задача много прецизно да подбере изразните средства, като част от речевата ситуация. В последните години фразеологизмите стават „любимо“ езиково средство на публичните личности, това е така, защото чрез тях се предава емоционалност и образност.

Терминът фразеологизъм е най-често и широко използван в специалната и неспециалната литература на европейските езици за назоваване на същинското фразеологично съчетание и на всяко устойчиво съчетание. (Калдиева–Захариева, 2013, 26).

Терминът фразеологична единица е широко използван в русистиката и българистиката, аналогичен е на термина лексикална единица и е особено характерен за трудовете на фразеолозите, които са привърженици на тясното схващане за фразеологията (В. Виноградов го отвърждава като лингвистичен термин след неговата употреба от Байи (Калдиева-Захариева, 2013, 26). М. Мокиенко (1975) употребява синонимно термините устойчиви словосъчетания и фразеологизми.

Въпреки че в науката съществуват много мнения за това що е фразеологизъм, то все още няма единно становище по въпроса (Ничева, 1987, 9). Във връзка с различни професионални и други занимания на българина са възникнали множество фразеологизми. Те се създават както чрез преосмисляне на свободни словосъчетания, така и чрез метафорично преосмисляне на устойчиви словесни комплекси (Вътов, 2019, 19). При посочване семантиката на фразеологизмите в настоящето изследване освен цитираното издание са използвани и двутомният речник „Фразеологичен речник на българския език“ (Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова: 1974–1975), „Нов фразеологичен речник на българския език: (Ничева, 1993) „Фразеологичен речник на българския език“ (Вътов, 2019), „Фразеологичен речник на българския език А – Я“ (Банова, М; С, Димова, 2014) и „Фразеологичен речник на българския език“ (Ничева, М, 2002).

Обект на внимание в настоящата работа е употребата на фразеологизми свързани с различни професионални области, присъстващи в заглавия и в статии, които са ексцерпирани от електронни медии, както и от лингвистични корпуси.

За корпус на изследването са използвани медиатекстове, публикувани във всички онлайн платформи (визирам „онлайн новинарски портали“, форуми, блогове и т.н.) в периода от 2007 до 2024 г.

Целта на научната публикация, е да се докаже, че употребата на фразеологизмите в публичното пространство, като начин на изразяване, цели да се придаде по-голяма образност, експресивност и оригиналност на изказа.

В резултат на поставената цел, е необходимо да бъдат изпълнени следните задачи:

• да се ексцерпират фразеологизми от различни медиатекстове представени в публичната реч;

• да се проследи семантиката и семантичните изменения на представените фразеологизми;

• да се обобщят подгрупи на фразеологизми, водещи началото си от професионални и други занимания на човека.

Подгрупи на фразеологизмите:

1. Търговия, икономика: цепя басма, вдигам си акциите;

Структура на фразеологичната единица:

цепя басма – глагол + съществително

Значението на този фразеологизъм в някои фразеологични речници: 1. Държа се внимателно и учтиво с някого. 2. С отрицание не: Рязко, грубо се отнасям с някого, без да се интересувам дали ще го засегна и обидя;

В състава на този фразеологизъм място намира и турцизмът басма (тур. basma).

В Български тълковен речник на Андрейчин и колектив София, 2018, лексемата басма е със следно речниково значение: мек памучен плат с отпечатани цветни шарки / Басма тютюн – вид дребнолист и ценен южнобългарски тютюн. Цепя басма някому разг. – държа се, отнасям се внимателно, проявявам учтивост и снизходителност към някого. [тур.]. За турцизмите в българския език знаем, че са думи, които са останали от времето на Османското владичество, голяма част от тях „живеят“ в различните стилове на българския език и до днес, а други, отдавна са забравени и неупотребявани, фигурират само в старите писмени текстове.

Първият посочен пример на фразеологизма, е използван в заглавие на статия Политологът с божествен глас, който не цепи басма на никого във фейсбук ( 24 часа. 02.12. 2023 г.). (пълен текст на статията – 24 часа 02. 12. 2023). Във в. „Труд“ от 22. 04. 2019 г. друга обществена и политическа фигура – Андрей Слабаков, прибягва до употребата на ФЕ не цепя басма, в коментар свързан с приемането на закон в Европейския парламент. В първата статия фразеологизмът е използван от автора на статията, която има за цел да покаже твърд характер и категоричност от страна на социолога Огнян Минчев спрямо неговите опоненти. Във втората обаче фразеологичното словосъчетание вече е използвано не от журналиста, а от политика Андрей Слабаков. И в двете статии използваната ФЕ е без семантична промяна, т.е. употребена с речниковото си значение.

Фигура 1.

Във фигура 1. ФЕ цепя басма е представена фреквентността ѝ в различни сайтове и блогове. В ексцерпираните примери се забелязва непроменена семантика, т.е. те са представени от авторите на текстовете с речниковото си значение.

Вдигам си акциите/ вдигам / вдигна акциите – глагол + съществително име

Представяне на ФЕ вдигам / вдигна акциите на някого в някои от речниците.

1. Прекалено хваля някого, вдигам самочувствието му, без особено основание. (Фразеологичен речник от А – Я, Банова. М, Димова. Ст. 2014).

В речника на В. Вътов ФЕ е представена по следния начин: вдигам акциите на някого или нещо. Засилвам интереса към някого или нещо, в резултат на което се повишава оценяването и търсенето им; повишавам самочувствието на някого.

Думата акция, като компонент на този фразеологизъм има особено важно значение за неговата семантика. Лексемата е полисемантична, а в словосъчетанието, тя е употребена с второто си значение – ценна книга, документ за парично участие в дружество, банка, предприятие и др., даващ право върху определена част от печалбата.

Б. Борисов: Не искам импийчмънт на президента, за какво да му вдигам акциите (ФРОГНЮС – 12. 11. 2010 г.). В конкретния пример фразеологизмът се използва с речниковото си значение не от автора на статията, а от Бойко Борисов. Той не желае импийчмънт на президента, защото по този начин Първанов ще се чувства важен и значим.

Фигура 2.

Във фигура 2. се забелязва, че ФЕ е регистрирана само в 5 текста.

2. Лов, риболов: хвърлям въдицата, падам в капана;

Структура на фразеологичните единици:

хвърлям въдицата – глагол + съществително име

Голяма част от ФЕ произлизат от свободни словосъчетания, назоваващи наблюдавани явления, отношения, характеристики като обикновени констатации, т.е. без да изразяват в допълнение някаква експресия, отношение и преценка. Но в образа, който изграждат компонентите, образ, който като че ли се забелязва при конкретна употреба на израза, в някакъв момент в него е открита възможност за асоциация с определено друго явление и по преносен път е осъществено вече ярко експресивно, квалифициращо назоваване на нови обект. ( Калдиева-Захариева, 2013, 58, 59).

Представяне на хвърлям въдица<та> в някои източници: 1. Подмамвам някого, очаквайки да се излъже. 2. Опитвам се да измамя някого; подмамвам, подвеждам.

На стационарния телефон на жената позвънил непознат мъж. Той се представил за ченге и "предупредил" жертвата си. че ще й позвънят мошеници. "Моля, съдействате ни, за да заловим бандитите", пуснал въдицата тарикатът. ( в. „Труд“ – 10.03.2016 г.).

Неда Соколовска: Ако трябва да хвърлям въдицата много надалече и да кажа какво искам да постигнем, първото нещо е пространство. Пространство, което да менажираме и в което да се играят спектаклите на VOX POPULI, но и да бъде сцена на всякакви проекти, свързани с анализ на действителността, с документи и реалност. (https://impressio.dir.bg/interview). В първата статия много ясно се показва, че жената, която трябва да помогне на набедените полицаи, всъщност е подмамена, така както добрият рибар лови риба, така и добрият мошеник успява да подмами своята жертва, това словосъчетание е използвано в контекста на развилата се ситуация. Във втората статия обаче, фразеологичното словосъчетание е използвано с друго значение. Според добрите рибари, колкото по надалеч се хвърли въдицата, толкова по голяма ще е рибата. Интервюираната Неда Соколова използва целенасочено това словосъчетание, с което показва желание и големи амбиции свързани с нейната работа. В този пример, за разлика от другите, семантиката е променена, речниковото значение се променя от това да подмамим някого, на това, че трябва да си поставяме по-високи цели, да имаме по-големи амбиции.

Фигура 3.

Във Фигура. 3 са посочени 18 сайта, в които фразеологизмът е представен в текста, в някои от тях е посочен като свободно словосъчетание, което е свързано с риболовния сезон, в други текстове с речниковото си значение, а само в един от тях, фразеологизмът е с променена семантика.

Структура на фразеологичните единици: падам в капана – глагол + предлог + съществително име

Представяне на падам в капана в някои източници: 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен за нередно нещо или престъпление, което съм извършил. 2. Оставям се да бъда подведен и измамен; излъгвам се.

Асоциацията, която се прави със значението на лексемата капан, отново е свързана с лов, начините да се подмами едно животно, за да влезе в капана са много.

Много се изкушавам да напиша един много гневен, изпълнен с псувни, поръсен с жлъч и омраза текст за скорошните проникновени констатации и пророчества на Сокола, но това би било просто поредния път, когато се подвеждам по емоциите си и падам в капана на евтините циркаджийски трикове на кукловодите. (https://bivol.bg).

Затова Томова решила да включи в групата и своя кум – полицая от Първо РПУ Иван Иванов. Той последен падна в капана на разследващите в края на миналия месец. (https://vnews.bg/news 25.07.2011).

И беше в най-добрия отбор, но сметнаха, че не заслужава повече време, за да стигне до адаптация и да наложи възгледите си. Съвсем друго ниво като амбиция и ресурси, но ЦСКА сам си падна в капана на Клуж. (https://webcafe.bg/ 25.10.2020).

Очевидно е, че фразеологизмът падам в капана / падна в капана е предпочитано изразно средство, както за блогове, за статии с криминални случаи, така и за спортни статии, като представените примери са използвани без отклонение от речниковото си значение.

Фигура 4.

3. Занятия: обирам калая, фурнаджийска лопата;

Структура на фразеологичните единици: обирам калая – глагол + съществително име

За българите занаятите са нещо много ценно, през годините назад занаятчийството се е предавало от поколение на поколение. В днешно време обаче, все по-рядко младите хора се учат на занаятчийство. Каква е връзката между езика и занаятчийството? Всяка една дума, която назовава предмет, с който се извършва работен процес се включва в словосъчетание, което в разговорната реч придобива друго – преносно значение.

В БТР лексемата калай е представена като полисемантична, с две значения. 1. Химически елемент Sn – сребристобял мек и разтеглив метал, който се използва за покритие на медени съдове, в сплави и др. 2. прен.разг. Скарване, мъмрене, нахокване. [тур.]. Във Фразеологичен речник на българския език на В. Вътов ФЕ обирам калая е представен по следния начин: обирам (отнасям) калая – Върху мен пада вината за чужди провинения, незаслужено ми се карат. Като причина за появата на фразеологизма се счита, че се появява от калайджийския занаят – като се нанася калая, калайджията непрекъснато се върти, обирайки стичащия се калай, за да го разстеле равномерно по стените на съда ( Вътов, 2019, 243).

Във Фрогнюз авторът на текста коментира интервю дадено по „Дарик радио“: „Искам всяка партия да носи отговорност", обяви още Борисов и попита кой в управляващата сега коалиция носи отговорност. „Получава се така, че премиерът обира калая на всички", каза още той. (https://frognews.bg/ 15.12.2007).

Тази патриотарска сбирщина ще обере всички негативи на едно управление. Май затова преговорите са гладки – ГЕРБ се крие зад Патриотите за непопулярните решения, те обират калая, но лидерите им се нагушват, кой с поръчки за ограда, кой с други неща. (https://offnews.bg/ 07 април 2017).

Докато ако заговорим за други партии и личности в политиката не е съвсем така. Те не само избягват да коментират, ами изпращат винаги някой друг да обира калая след като се наакат те. (https://fakti.bg/bulgaria/ 10 Март, 2021). Коментарът е на коментатор с никнейм БАГЕР, който коментира изказване на Горан Благоев във връзка с финансиране на партия Републиканци за България.

Фигура 5.

Във Фигура. 5 са посочени 16 източника, в които е използван фразеологизмът. Текстовете са с различна тематика, но преобладава политическата тематика.

Структура на фразеологичната единица: фурнаджийска лопата – прилагателно + съществително име

Фурнаджийската лопата е уред, за печене на хляб в пещи и фурни. Интересен е начинът, по който това свободно словосъчетание се превръща във фразеологизъм. Според Вътов фурнаджийската лопата може да се върти свободно на едната или другата страна при мятането и изваждането на хляба в пещта. (Вътов, 2019, 567). В някои от фразеологичните речници този фразеологизъм е представен по следния начин: <като> фурнаджийска лопата. Пренебр. Променяне на мнението според обстоятелствата. Точно това премятане на лопатата от една страна на друга при печенето на хляб, за да не изгори хлябът, е причина свободното словосъчетание да се превърне във фразеологично с такава семантика – нестабилно поведение и лесна смяна на мнение.

Имало е разработена ваксина 60 те години , при която обаче са се разболявали по тежко и с по голям процент смъртност от другите 3 щама на вируса и ваксината са я спрели !! Фурнаджийска лопата му викаме по нашенски на такива като теб Кацаров! (https://dnes.dir.bg/comments/katsarov-malak-e-riskat-za-izhvarlyane-na-vaksini-esenta-shte-e-prekrasna-ako-se-imunizirame).

В посочения пример са запазени оригиналният правопис и пунктуация.

И Китай ще си плати за гяволъка с вируса

Ще си повярват много.

Задава се страшна война, тия ще подкрепят Русия ,после ще се обърнат като фурнаджийска лопата срещу нея и ще го отнесат (https://fakti.bg/world/584139-partnyorstvoto-mejdu-rusia-i-kitai-e-vav-vazhod/ 01.06.2021).

Примерите свидетелстват, че употребата на фразеологизма е с пренебрежителна нотка. В първия текст е засегната една тема, към която българинът гледаше скептично – ваксините, голям процент от обществото подложи на съмнение както управниците, които агитираха обществото да се ваксинират, така и самите медикаменти, речевата ситуация, в която е използван този фразеологизъм, е в пълен контекст. Във втория текст, авторът, който е регистриран с нинкнейм ЧОВЕК, е блогър, който прави коментар относно партньорството между Русия и Китай.

Фигура 6.

Във Фигура 6. се забелязва, че ФЕ фурнаджийска лопата, е използван в 808 интернет източника. В различни сайтове като dnevnik.bg, dnes.bg, dnes dir.bg и др.

Домашен бит и стопанство: сърбам попарата, разлайвам кучетата;

Структура на фразеологичната единица: сърбам попарата – глагол + съществително име

Сърбам (ям) попарата. Патя, тегля неприятните последици от чужда вина. В БТР – 2018, лексемата попара е представена с две значения. Като ядене от надробен хляб, сирене и др., а като второ значение, преносно като нещо забъркано, причиняване на неприятности и объркано положение.

Не съм особено съгласен с теб за това категоризиране. Аз съм на 25 и да ти кажа изобщо не подкрепям външната политика на САЩ. Да, има една част от връстниците ми симпатизанти на Тиквата, ама те са си природно *** и колкото и да им говориш файда никаква. Но виж, аз също съм против това американците да използват част от държавата ни за да си набавят разни ресурси на ниски цени, а ние после дълго време да им сърбаме попарата. (https://m.dnes.bg/comments.php?id=159096&cp=4) Този коментар е направен анонимен коментатор във връзка с тема за мораториум за шистовия газ.

"Сърбаме попарата на предходни управления на Пловдив“ – така кметът Иван Тотев коментира пред камерата на Plovdiv24.bg казуса с терена зад хотел "Санкт Петербург" (https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/ 12.03.2019).

Речевата ситуация, в която е използван фразеологизмът „сърбаме попарата“, е без отклонение в речниковото си значение, тя е свързана с общински казус – терен зад хотел „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив, а коментарът е направен от Иван Тотев, кмет на града по това време.

Фигура 7.

Във Фигура 7. ясно се показва, че фразеологизма „Сърбам / сърба попарата“ е използван 2022 пъти в най-различни сайтове и блогове. Това доказва, че е предпочитано изразно средство.

Структура на фразеологичната единица: разлайвам кучетата – глагол + Съществително име

Разлайвам кучетата: Вдигам излишен шум около нещо: предизвиквам безрезултатни публични коментари. Вътов приема, че този фразеологизъм е произлязъл от селския живот (Вътов, 2019, 301). Значението на фразеологизма може лесно и логично да се изведе от ежедневието, защото е очевидно какво явление е залегнало в основата на фразеологизма.

„Онзи ден постнах тук част от ЗООРПСМ, по-известен като Закон за футболното хулиганство. Не искам да разлайвам кучетата, но нека от ръководството си видят грешките, защото и те имат задължения, част от които съвместно с полицията, описани в глава ІІІ "Задължения на собствениците, ползвателите на спортни обекти и организаторите на спортни мероприятия". (https://www.burgas24.bg/sport/494749.html/ 19.05.2014). Текстът е коментар на Nako _1912 , който анализира открито писмо на Иван Йотков – административен директор на Ботев – Пловдив, в което той иска извинение от Бургас, за нанесени щети по време на футболен мач. Коментаторът коментира ръководството и техните задължения съвместно с полицията, като се цитира глава от ЗООРПСМ. Фразеологичното словосъчетание „разлайвам кучето“, е използвано без да бъде променена семантиката му.

Фигура 8.

Във Фигура 8. са регистрирани само 22 източника, в които е употребен представеният фразеологизъм.

В заключение може да се направят следните обобщения:

1. Фразеологизмите са предпочитани езикови средства не само от журналисти, но и от блогъри и коментатори, които свободно публикуват своите коментари под статии.

2. Чрез употребата на фразеологизмите в медиатекстовете, както в заглавия, така и в самите текстове, авторите целят с готова езикова единица не само да информират обществото, като представят личност или събитие, те целят да наситят текста с допълнителни конотации, не само с фактология.

3. От структурно съдържание се забелязва най-честа употреба на фразеологизми с компоненти – глагол + съществително.

4. В посочените фигури от 1 до 8 много точно се доказва, че фразеологизмите се срещат в медийната реч. Тяхната фреквентност свидетелства, че макар и да са част от разговорния стил, те са трайно установени навлизат като в публичната реч.

Благодарности: Настоящият текст е част от работата по проект „Практикум по български език. Устойчиви изрази и предложни конструкции“, финансиран от НИС на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, номер на договора: 80-10-65 / 9.4.2024 г

Библиография

БТР. Български тълковен речник А. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. София: Наука и изкуство. 2018.

Банова, М. Димова, С. Фразеологичен речник на българския език А-Я. Подбрано. София Бан Мар, 2014.

Вътов, В. Вътов Фразеологичен речник на българския език. София: Скорпио. 2019.

Калдиева-Захариева, Ст. Българска фразеология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ София. 2013.

Ничева, М. Фразеологичен речник на българския език ИК „Хермес“. 2002.

Ничева, К. Спасова-Михайлова, С. Чолакова, Кр. Фразеологичен речник на българския език Т. 2. О – Я БАН. 1975.

Ничева, К. Нов фразеологичен речник на българския език УИ „Св. Климент Охридски“, София. 1993.

Тодорова, М. Дисертация за придобиване на ОНС „доктор“ , Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ , БАН, 2015.

Коста Славов, докторант във Факултета по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“