Надежда Сталянова

През месец декември на всяка година издателството на Оксфордския речник на английския език традиционно обявява „дума на годината“. Това е дума, която освен че е с висока фреквентност в речта, отразява нещо ключово в обществения живот и съдържа потенциал да придобие дълготрайно културно значение, или представлява моментна снимка от развитието на обществата.

През 2023 година тази дума беше rizz. Това е съкращение от харизма, използва се в разговорния стилов регистър предимно от т.нар. поколение Z. Rizz е силно разговорна жаргонна лексема, с помощта на която характеризираме дали даден човек е привлекателен, чаровен, дали привлича вниманието, каква е способността му да флиртува и да събужда интерес. Много типична е за речта на младите, поради което, разбира се, се среща изключително в онлайн общуването (социални медии) и разговорната реч. Този факт е решаващ и за неразбирането й от по-възрастното поколение. Когато новината за избор на дума на годината беше споделена, на нас, лингвистите, ни се налагаше многократно да я обясняваме, като тук е мястото да си призная, че самата аз не я бях чувала и трябваше да направя „консултация“ с дъщеря си, представител на поколението Z. Популярността на тази дума рязко набра сила след едно интервю на актьора Том Холланд. Попитан за тайната на своя rizz, той отговаря: "I have no rizz whatsoever." (Нямам никакъв rizz). Rizz няма точно преводно съответствие в българския език, тя е част от сленга на онлайн общуването, от стилистично и емоционално маркираните думи на младите хора, характеризира по-скоро начин на поведение, а не конкретен обект (което също прави трудно обяснението й на по-възрастното поколение).

В България от няколко години също се провежда своеобразно проучване с последваща класация за дума на годината, като неин организатор не е издателство, а платформата за грамотност „Как се пише?“, чийто създател е д-р Павлина Върбанова. След проведена анкета знаковите български думи на 2023 г. са „изкуствен интелект“ (45%), „сглобка“ (37%) и „времеубежище“( 35% от гласовете). За всеки е очевидно, че тези думи отразяват най-важните теми през изминалата година. Разбира се, наблюденията и гласуването нямат строго лингвистичен характер, а по-скоро отразяват събития и теми, вълнували обществеността през изминалата година.

За нас в българската класация за дума на годината интерес предизвика сглобка. Онлайн речникът на българския език дава следното й тъклувание:

СГЛÒБКА ж. 1. Сглобяване. Противоп. разглобяване, разглобка.

2. Място, където се свързват подвижно или неподвижно две части (обикн. изпъкнала и вдлъбната) на предмет или на два предмета.

◊ Пресова сглобка. Техн. Сглобка, която осигурява винаги определена стегнатост (неподвижност) на съединението.

В. Радева в тълковния си речник предлага следното значение:

СГЛОБ И СГЛОБКА – място,където се сглобяват, скачват две части (изпъкнала и вдлъбната) (Радева 2012).

През 2023 година тази дума придоби ново значение, като през месец юни 2023 г. Лена Бориславова изпрати СМС до представители на ГЕРБ, че ще „счупят сглобката“, като с тази употреба визираше коалиционното споразумение за управление. Това е един от редките примери, когато в езика може да се наблюдава точната дата, събитие и авторство на нова дума или значение. След „рождения ден“ на новото значение на тази дума, регистрирано в публичното пространство, сглобка започна да функционира в рамките на синонимния ред с коалиция, некоалиция (неологизъм, на който ще посветим отделно изследване), коалиционно споразумение и др. Новото значение бързо придоби гражданственост, за което свидетелстват непрекъснатите появи на думата в медийна и политическа реч, отразено е и в корпусите по политическа реч. Елементите от синонимния ред, който посочихме по-горе, са с негативна конотативна маркираност, защото тя отразява превърналото се в норма отрицателно отношение на българина към политическия живот като цяло и към коалираните на политици с цел управление в частност.

В настоящия текст не целим толкова лингвистичния анализ на функционирането на двете избрани лексеми в лексикалните системи съответно на английския и българския език. Разсъжденията ни са по-скоро в посока на факта, че явно за повечето хора междуличностните отношения са от особена важност. Те са в центъра за живота, мислите, чувствата, светоусещането, възприемането на околния свят и нашето вписване в него. Очевидната разлика между осмислянето на света, добило отражение в думите на 2023 година обаче, също е важна. За английския език избраната лексема rizz назовава отношения, основани на привличане, привързаност, романтика, желание за близост, дори за любов, описва живота в неговите лични и интимни аспекти. Българската дума на годината, сглобка, също препраща към тип човешки отношения, но в професионалния смисъл, като ги дефинира като подозрителни, непочтени, користни и изначално неморални. Тези наблюдения биха могли да бъдат и отправна точка на анализ от страна на психолози, социлози, лингвисти и политолози по какъв начин различните народи приоритизират важността на денотатите, назовавани с най-популярните думи за определен период, за характеристиките на ескралингвистичната действителност на носителите на съответните езици, както и за човешкото мислене като цяло.

Благодарности:

Настоящият текст е част от работата по проект „Практикум по български език. Устойчиви изрази и предложни конструкции“, финансиран от НИС на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, номер на договора: 80-10-65 / 9.4.2024 г.

Литература

Радева, Василка. Български тълковен речник. Изток-Запад, 2012.

Речник на българския език. Достъпно на: https://ibl.bas.bg/rbe/

Проф. д-р Надежда Сталянова e преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя води лекции по съвременен български език, публична реч и политическа реч. Научните й интереси са в областта на лексикалната семантика и публичната реч.

Kontakt: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg